Сула беше в лошо настроение. Ядосваше се, че са го изиграли няколко жени, още повече че той се беше усетил навреме, но не бе имал смелостта да им откаже. Не беше честно! Жена му и дъщеря му го бяха умолявали, ласкали, бяха му внушили, че ако извърши тази услуга за тях, ще му бъдат вечно благодарни, ако ли пък им откаже, никога няма да му простят. Далматика не се беше държала особено нахално, още живееше със страха от мъжа си, и то не толкова заради самия него, колкото заради някогашните си изживявания с покойния Скавър. Но Корнелия Сула беше негова родна дъщеря и беше същинска напаст! Как съумяваше Мамерк да живее в един дом с нея и да изглежда щастлив човек? Може би защото никога за нищо не й противоречеше. И постъпваше правилно. На какви унижения се подлага мъжът, за да има хармония в семейството! На какви унижения щеше да се подложи и самият Сула.
Но пък от друга страна, подобна среща щеше да разнообрази скучния живот на един римски диктатор. На Сула му беше скучно! Рим винаги го караше да скучае. Дори да е затънал в държавните дела, той усещаше как градът шепнешком му напомня за всички забранени удоволствия: за пиршествата, на които нямаше да го поканят, за обществените слоеве, с които не биваше да се обвързва… за Метробий. Замисли се за Метробий. Не го беше виждал отдавна.
Никога нямаше да забрави първата вечер, когато се срещна с младия грък. Беше пиянска оргия, на която Сула се беше облякъл като горгоната Медуза и си беше сложил венец от живи змии в косата. Всички бяха пищели от страх и гледаха да стоят по-далеч от него! Но не и Метробий, изкусителния Купидон с шафранената боя, която се беше размазала по потните му бедра и сладкото задниче…
Делегацията влезе. От мястото си до големия синкав квадрат на басейна в центъра на помещението Сула добре различаваше лицата на просителите. Може би защото допреди малко си беше спомнял годините, прекарани в театралните среди (и то в компанията на един твърде конкретен актьор), той видя пред себе си не представителите на най-почтените обществени кръгове, които идваха да го молят, а едно пъстро шествие, водено от красива жена, облечена в розово — неговия любим цвят. Колко предвидливо красивата жена се бе наобиколила от хора, облечени в бяло и само тук-там — малко пурпур!
Светът на тягостните диктаторски задължения изчезна, заедно с тях — и лошото настроение на Сула. Лицето му светна и той възкликна:
— Но това е прекрасно! Същинско театрално представление! Не, не, не се приближавайте повече! Застанете пред басейна. Аврелия, ти ще стоиш най-отпред. Искам да приличаш на свеж розов цвят. Весталките да минат вдясно, но най-младата може да остане до Аврелия, белият фон ще й подхожда. Да, точно така, чудесно! А вие, господа, минете вляво. Само Луций Кота ще стои до Аврелия, той е най-младият, едва ли ще се наложи да вземе думата. Мамерк, само ти разваляш картината. Не трябваше да идваш с преторската си тога, пурпурният цвят не отива на общия фон. Затова ще застанеш най-накрая в редицата. — Диктаторът се облегна и ги изгледа изпитателно, преди да кимне доволно. — Добре! Харесвате ми! И все пак, нужен ми е малко повече блясък, нали така? Облечен съм в същите дрехи като Мамерк и със същото траурно излъчване!
Сула плесна с ръце и зад гърбовете на просителите се появи Хризогон, който на няколко пъти ниско се поклони.
— Хризогон, доведи ликторите ми. Искам ги облечени в моравите туники. И ми донеси египетския стол, наля се сещаш — оня с крокодилите и кобрите. И малък подиум. Да трябва ми малък подиум! Постлан с пурпурен плат. Истински тирски пурпур, не римска имитация. Хайде, човече, побързай!
На делегацията й се наложи да изчака, преди сцената да бъде готова във вида, който желаеше Сула. И все на Хризогон неслучайно изпълняваше две отговорни длъжности едновременно — да бъде слуга на диктатора и да ръководи изпълнението на проскрибциите. След миг в помещението нахълтаха строените редици на двадесет и четиримата ликтори, всички облечени в моравочервени туники, с брадви между сноповете на фасциите, с каменни лица. След тях се появиха и четирима здрави роби, понесли малкия подиум, за да го наместят точно зад басейнчето. Без да се бавят, разгънаха топ изящен плат и покриха с тъмен пурпур дъските. Най-накрая дойде и столът, възхитително произведение на изкуството от абанос и злато, с рубини за очите на извисилите се смъртоносни кобри и с изумруди за очите на крокодилите. В самия център на изящно изваяната облегалка стоеше величествен и многоцветен скарабей.