От гърдите му се откърти тежка въздишка и в израз на трагическо безсилие Сула вдигна юмруци към златните звезди, с които беше обкичен таванът.
— Добре, да бъде както искате! — възкликна. — Ще го пожаля! Но нека ви предупредя! В този младеж живеят не един, а много Мариевци!
След което подскочи от подиума и се завтече покрай басейна.
— О, точно това ми се искаше да видя! Прекрасно, прекрасно! Не съм се забавлявал така от годините, когато спях с мащехата и старата си любовница! Да си диктатор не е шега работа! Нямам време дори на театър отида! Но това беше най-добрата пиеса, която съм виждал през живота си, при това аз самият играх в нея! Вие всички се справихте чудесно, с изключение на теб, Мамерк. Не стига, че си се облякъл в преторска тога, ами и такива едни странни звуци издаваше… Много си скован, човече, много си скован! Трябва повече да репетираш!
Сула застана пред Аврелия и й помогна да слезе от златното столче. Не се сдържа и я прегърна.
— Великолепна! Та ти беше самата Ифигения в Авлида, скъпа моя.
— По-скоро се чувствах като жената на рибаря от пантомимата.
Сула съвсем беше забравил за ликторите си, които стояха неподвижни от двете страни на стола с крокодилите и змиите. Лицата им изразяваха само едно — от своя пряк началник те можеха вече всичко да очакват!
— Хайде, да вървим в трапезарията! — подкани диктаторът гостите си и ги пусна да вървят пред него. — Не плачи, глупаво момиче — прегърна ридаещата Юлия Страбон. — Всичко е наред, това беше просто една шега. — Сула се спогледа с Мамерк и побутна Юлия към него. — Хайде, Мамерк, избърши сълзите на бедното момиче. — И отново прегърна Аврелия. — Великолепно изпълнение! Наистина великолепно! Знаеш ли, трябва да носиш само розово.
Тя едва се държеше на крака след това внезапно облекчение, но намери сили да се навъси както Сула и да го имитира:
— „В този младеж живеят не един, а много Мариевци!“ Да беше казал: „Много Сулановци!“ щеше да бъдеш по-близо до истината. Цезар по нищо не прилича на Марий, но в някои отношения е същият като теб.
Далматика и Корнелия чакаха отвън и се чудеха какво става. Появата на ликторите не ги изненада особено, но когато видяха робите да носят подиума, пурпурния плащ и египетския стол, това ги беше объркало, още повече — златното столче, което прислугата донесе накрая. Но сега всички бяха усмихнати, само Юлия Страбон плачеше — Сула беше прегърнал Аврелия през кръста, а тя сякаш се намираше на върха на щастието.
— Ще имам празник! — заяви Сула на жена си. Обгърна ръце лицето й и нежно я целуна. — Ще се веселим, а аз ще се напия!
Едва по-късно Аврелия си даде сметка колко невъзмутимо всички присъстващи бяха приели странното поведение на Сула. Никой не се оказа толкова глупав, че заради една театрална игричка да сметне диктатора недостоен за длъжността си. Ако не друго, Сула беше постигнал по-скоро обратното: как можеха хората да не се страхуват от човек, който толкова нехаеше за благоприличието?
Никой не научи за случилото се. Никой от участниците не посмя да разкаже за тази необичайна среща, и то не от страх, че Сула ще ги накаже, а защото знаеха, че никой в Рим няма да им повярва.
Щом Цезар се прибра в родния си дом, веднага усети до каква степен майка му е влязла под кожата на диктатора: не друг, а Луций Тукций, личният лекар на Сула, дойде да го прегледа незабавно.
— Ако съдя в какво състояние е самият Сула, това едва ли е добра препоръка — сподели Аврелия пред Луций Декумий. — Но пък може би, ако не беше Луций Тукций, Сула изобщо нямаше да го има.
— Важното е, че е римлянин — заяви Декумий. — Не им вярвам на гърците.
— Гръцките лекари знаят много неща.
— На теория, да. Все гледат да приложат някоя нова идея върху пациента си. Но старите рецепти са най-добрите.
— Е, Луций Декумий, както сам казваш, човекът е римлянин.
В този миг откъм стаята на Цезар се появи и самият лекар. — Двамата веднага замълчаха. Тукций беше дребен на ръст, доста закръгленичък. Навремето беше главен хирург в армията на Сула, пак той беше пратил Сула в Едепс, когато го бе повалила тежката болест.
— Мисля, че знахарката от Нерса е била права — заяви Тукций. — Синът ти наистина е страдал от малария. Голям късметлия, малцина са оцелявали след нея.
— И какво ще правим сега? — попита Декумий.
— Ами хората, които са изгубили много кръв вследствие прорезна рана, имат същите симптоми като Цезар — обясни невъзмутимо лекарят. — В такива случаи, ако не умрат в първите дни, ранените започват да се възстановяват. Но винаги съм смятал, че ако всеки ден ядат овчи черен дроб, това помага. Колкото по-млада е овцата толкова по-бързо се възстановява болният. Препоръчвам на Цезар да изяжда по един агнешки дроб на ден и да изпива по три кокоши яйца, разбити в козе мляко.