— Ти си склонна да намесваш божествените сили в един проблем от чисто физическо естество — не се съгласи Цезар. — А аз мисля, че обяснението на това напълно естествено произшествие се дължи на напълно естествени причини. И понеже никой от нас няма да убеди другия в правотата си, каква полза от това да обсъждаме повече въпроса? По-важното е, че се провалих при първия си опит да бъда сам господар на живота си. Бях просто един безмълвен обект на чуждия героизъм, без да докажа своя.
— О, Цезаре, кога най-после ще се научиш! Той широко се усмихна.
— Предполагам, никога, майко.
— Сула иска да те види?
— Кога?
— Щом оздравееш. Ще пратя човек да го извести.
— Значи утре.
— Не, след идния пазарен ден.
— Утре.
Аврелия въздъхна.
— Така да е, утре.
Цезар изрично настоя да отиде сам, без придружител, затова когато усети, че Луций Декумий го следва от разстояние, доста грубо и категорично го отпрати обратно в Субура.
— Не желая да ме третирате като дете! — заяви му той. — Остави ме сам!
И Луций Декумий не посмя да му възрази.
Разходката беше дълга, но Цезар стигна дома на Сула, без да се умори.
— Виждам, че си облечен в тога — посрещна го Сула, седнал в кабинета си. Кимна към лената и анекса, сложени на близката кушетка. — Пазя ги за теб. Нямаш ли си други?
— Не и втори шлем. Този тук ми е подарък от личния ми благодетел Гай Марий.
— Защо, да не би този на Мерула да не ти става?
— Имам огромна глава — обясни невъзмутимо Цезар. Сула се засмя.
— Вярвам ти!
Беше пратил специален човек при Аврелия да попита знае ли Цезар за втората част от предсказанието на Марта Сирийката. След като тя отрече, Сула си каза, че ще е по-добре и той да си мълчи. Но със сигурност смяташе да обсъди въпроса за Марий. Изобщо отношението му към Цезар коренно се беше променило, и то по две причини. Първата бяха обясненията, които Аврелия му даде защо Цезар с бил направен жрец на Юпитер. Втората представляваше онази драма в едно действие, която се разигра в атрия на дома му. Както пиесата, така и пиршеството след нея, бяха доставили голямо удоволствие на Сула. Дори и месец след това той продължаваме да се чувства освежен. В най-неочаквани мигове си спомняше по някоя реплика или жест от онзи паметен ден, което му вдъхваше повече желание в законодателната работа.
Да, в онзи тържествен миг, когато внушителната делегация бе нахълтала в дома му, Сула се бе почувствал пълнен с необикновена сила и енергия, все едно беше избягал от грозната обвивка на старческото си тяло, която го лишаваше от сладостите на живота. За няколко часа действителността беше отстъпила пред мечтите и той се бе озовал насред своя въображаем и изпълнен с блясък свят. Именно в онзи ден си бе възвърнал и надеждите от миналото, беше придобил увереност, че ще доведе нещата докрай. Сула знаеше, че боговете ще му позволят да стори това, за което копнееше — да потопи грозотата си в онзи свят на веселие, глъч, мързел, лъжи, развлечения, гротески и скандали, от който се беше появил. Щеше да замени тежестите на настоящето с много по-желаните радости на бъдещето.
— Покрай бягството си, Цезаре, ти допусна само около хиляда грешки — подхвърли Сула с дружелюбен тон.
— Няма защо да ми го казваш. Добре го разбрах.
— Ти си твърде привлекателен младеж, за да се изгубиш току-така. Освен това усетът ти към драматичното те издава отдалеч — изброяваше Сула. — Най-напред германецът, след това конят, след това хубавото ти личице, след това вродената ти арогантност, да продължавам ли…
— Не — изгледа го гузно Цезар. — Майка ми вече ми говори за тези неща. А и не само тя.
— Добре. И все пак, обзалагам се, че никой не се е сетил да ти даде съвета, който сега ще получиш от мен. А той е, Цезаре, да приемеш съдбата си. Щом като стърчиш над всички останали, щом като не можеш да се скриеш, не се впускай в авантюри, които изискват да бъдеш невидим. Разбира се, аз навремето си позволих една подобна постъпка, когато се бях преоблякъл, все едно съм роден гал-варварин. Върнах се от скиталчествата си с огромна златна огърлица на врата. Казвах си, че тя ми носи късмет, и исках да продължа да я нося. Но Гай Марий се оказа прав, когато каза, че нося белег, който се забелязва не по начина, по който на мен би ми се искало да бъде. Затова в крайна сметка я свалих. Все пак бях римлянин, не гал, а Фортуна се интересуваше от мен, не от някакво парче злато, колкото и красиво да е то. Затова имай предвид, че където и да отидеш, винаги ще привличаш чуждите погледи. Също като мен. Затова свикни с мисълта да се съобразяваш с това свое качество. Колко доброжелателен съм станал към теб! Рядко се случва да давам съвети.