— И съм ти много благодарен за това — каза Цезар напълно сериозно.
Диктаторът смени темата.
— Искам да знам причината Гай Марий да те назначи за фламин Диалис.
Младежът се замисли, тъй като търсеше най-точните думи. Отговорът му трябваше да бъде убедителен.
— Гай Марий добре ме опозна през дългите месеци, които прекарах с него след втория му удар.
Сула веднага го прекъсна:
— Ти на колко години беше тогава?
— На десет, когато започнах да го посещавам, и почти на дванайсет, когато се разделихме.
— Продължавай.
— На мен ми беше интересно да го слушам. Той ме научи да яздя, да се бия с меч, да хвърлям копие, да плувам. — Цезар горчиво се усмихна. — По онова време изгарях от желание да стана голям военачалник.
— Та значи внимателно си го слушал какво ти разказва.
— Да, така е. И мисля, че още тогава Гай Марий се убеди, че сериозно смятам да го надмина.
— Защо ще мисли подобно нещо?
Младежът отново го погледна гузно.
— Защото аз сам му го казах!
— Добре, а сега за фламинството. Обясни ми как стана.
— По този въпрос не мога да ти дам напълно логичен отговор. Според мене Гай Марий ме посочи за фламин с мисълта да се откажа от военна и политическа кариера — обясни Цезар, който започваше да се чувства неловко. — Като казвам това, съзнавам, че звучи много самонадеяно, но по онова време Гай Марий не беше с всичкия си. Много неща може просто да си е въобразявал.
— Е — каза Сула, без да издава с нищо мислите си, — след като тъй и тъй е мъртъв, никога няма да узнаем истинските му съображения. И все пак, като имам предвид, че той наистина бе изгубил разсъдък, теорията ти ми изглежда правдоподобна. Гай Марий винаги се е страхувал някой да не го засенчи, особено ако този някой е аристократ по потекло. Той самият беше пръв от рода си, направил кариера, чувстваше, че обществото винаги го е третирало несправедливо заради скромното му име. Ето на, вземи например залавянето на цар Югурта, което беше мое дело. Той си присвои всички лаври единствено за себе си! А ставаше дума за мое дело, за моя военен талант! Ако аз не бях пленил Югурта, войната в Африка можеше и да не свърши толкова бързо и толкова успешно за нас. Братовчедът на баща ти, Катул Цезар, се опита да ми отдаде заслуженото по въпроса в своите мемоари, но марианците веднага се заеха да го опровергават.
Дори животът му да зависеше от това, Цезар не би издал какви мисли го вълнуват в този миг. Той си беше представял случая със залавянето на Югурта по съвсем различен начин. Сула е бил подчинен на Марий през онази война! Колкото и добре да се е справил с конкретната задача по залавянето на вражия владетел, славата от този му подвиг трябваше да отиде за Марий! В крайна сметка той беше го пратил да плени Югурта. Марий бе командвал римската войска по време на войната срещу Нумидия. А един пълководец не може всичко сам да върши, за тази цел му помагат легатите. „Започвам да мисля — разсъждаваше Цезар, — че току-що чух първия вариант на една нова версия за близката ни история, версия, която скоро ще се превърне в официална. Марий загуби, Сула спечели. И то по една-единствена причина. Сула е по-млад и надживя Марий.“
— Разбирам — кимна Цезар.
Сула се раздвижи. Стана от стола си и отиде до кушетката, на която стояха дрехите на фламин Диалис. Пое шлема с неговия заострен връх и парчето вълнен плат, забучено на него.
— Доста добре си го подплатил — каза той.
— Много е горещо с него, Луций Корнелий. А аз мразя да се потя.
— Често ли сменяш подплатата? — попита Сула. — Мирише доста приятно. Като си представя каква смрад се носи от един войнишки шлем! Виждал съм коне, които отвръщат глава настрана, ако им поднесат да пият вода от войнишки шлем.
— По лицето на Цезар се изписа известна погнуса, но той вдигна рамене и каза:
— Войната си има своите неприятни страни.
Сула се усмихна.
— Ще бъде интересно да те видя как ще се справиш с тях! Ти си скъпа стока, нали?