На другия ден Сула организира нещо като изложба — във всеки случай не можеше да се говори за триумфално шествие. На нея бяха показани ценностите, събрани от войските на младия Марий и Карбон. Той предвидливо обясни на гражданите, че всички вещи ще бъдат върнати обратно по храмовете, от които са били иззети. В този ден завърналите се от изгнание врагове на предишния режим — Апий Клавдий Пулхер, Метел Пий, Варон Лукул, Марк Крас и други като тях — нямаха правото да се облекат като сенатори, понеже още не бяха възстановили гражданството си. Сула поне им спести унижението да плащат така наречената „такса на свободата“, която даваха за хазната освободените роби.
Да се укроти Помпей се оказа по-трудна задача от усмиряването на победения Рим. Така поне стана ясно в деня преди триумфа на Сула. Помпей бе пренебрегнал нарежданията на диктатора и бе отплавал заедно с цялата си армия от Африка за Италия. Беше изпратил писмо от Тарент, в което обясняваше, че армията не му позволила да напусне Африка, преди да е натоварил и последния легионер на корабите. Според думите му той просто бил принуден да отстъпи пред ентусиазма на своите войници (без да обясни как така е събрал предварително кораби за шест легиона пехотинци, вместо за един и две хиляди души конница). В края на писмото си Помпей пак настояваше да ознаменува триумф в своя чест.
Диктаторът побърза да прати куриер в Тарент, който носеше повторен отказ. Същият куриер донесе в Рим извиненията на Помпей за осъдителното поведение на войската му, която не искала да му се подчини. Войниците настоявали любимият им пълководец да получи своя заслужен триумф! Ако диктаторът упорствал, Помпей искрено се страхувал да не би войниците му да поемат нещата в свои ръце и да тръгнат срещу Рим. Той самият щял, разбира се, да стори всичко по силите си, за да ги възпре.
Сула прати втори куриер по Апиевия път, водещ към Рим. Писмото носеше трети отказ: „НИКАКЪВ ТРИУМФ“. Оказа се, че е отишъл твърде далеч според вижданията на войската. Шест легиона и две хиляди души конница потеглиха към Рим. Щом Сула и Сенатът научиха за намеренията на Помпей и войниците му, които бяха достигнали Капуа, те се настроиха още повече срещу младия пълководец. Наближаваше краят на февруари, виеха виелици, а Марсово поле се изпълваше с нови войски, които чакаха да минат по улиците на Рим: двата легиона на Луций Лициний Мурена, бившия управител на Римска Азия и Киликия, както и двата легиона на Гай Валерий Глак, бившия управител на Трансалпийска Галия. И двамата чакаха да проведат своя триумф.
Скоро след поредния куриер, който препускаше на юг към Капуа (за да заповяда на Помпей веднага да спре и да го предупреди за четирите легиона, които го чакаха край Рим), сам Сула напусна столицата и се насочи в същата посока. Придружаваха го двамата консули — Декула и Долабела, върховният понтифекс Метел, началникът на конницата Флак Принцепс Сенатус и подобаваща дружина ликтори; не бяха сметнали за нужно да водят войска със себе си.
Писмото на Сула свари Помпей, преди да е напуснал Капуа. Вестта за четирите легиона, които случайно се подвизавали по това време на Марсово поле, го беше отрезвила и той не смееше да мръдне. Младежът не бе имал намерение да воюва срещу диктатора. Походът беше само блъф, който да му осигури отказвания триумф. Вестта, че диктаторът смята да го пресрещне с четири легиона, при това все стари войници, уплаши Помпей.
Затова, когато му съобщиха, че самият Сула му идва на крака, при това без армия зад гърба си, Помпей се спусна да го посрещне. Обстоятелствата, при които се срещнаха, напомняха на тези около запознанството им преди няколко години. Сула пак беше яхнал муле, но сега не беше пиян. Беше облечен в сенаторска тога и го придружаваха двадесет и четирима ликтори, които мръзнеха от студ в тънките си моравочервени туники. Измежду дървените летви на фасциите заплашително стърчаха брадви. Зад диктатора маршируваха още тридесет ликтори — дванайсет на разположение на Декула, още толкова — на Долабела и шестима — на началника на конницата, който се ползваше с преторски почести. Всичко беше доста по-внушително, отколкото на бреговете на Калор, и повече отговаряше на юношеските мечти на Помпей.
Но, от друга страна, самият Помпей също се бе издигнал през последните двайсет и два месеца; беше ръководил военна кампания заедно с Метел Пий и Крас, после още една в Клузий заедно със Сула и Крас и трета, този път напълно самостоятелно, в отвъдморските провинции. Затова и си беше позволил да си сложи златна броня, лъснала не по-малко от украсата на „държавния“ му кон. Делегацията на диктатора идваше пеша; затова Помпей на свой ред слезе на земята.