Но не толкова липсата на грим правеше Помпей различен от другите триумфиращи пълководци; впечатление правеха животните, които бе сложил да теглят античната му колесница. Вместо класическите бели коне бе предпочел четири огромни африкански слона, които лично беше хванал в Нумидия. Четирима дресьори бяха работили, за да укротят дивите зверове и да ги научат да теглят колесница. Подвигът на дресьорите беше по-голям от този на ловеца. Помпей си получи своите четири опитомени слона, докато кочияшът до него само се правеше, че командва могъщите зверове: той просто държеше златните юзди, които висяха от устите на пищно украсените животни. В действителност слоновете слушаха своите дресьори. Само като се чуеше за невероятните създания, които се разхождаха по улиците на Рим, и любопитните римляни щяха да притичат да ги видят с очите си. Не беше ли невероятна гледка: новият Александър с колесница, теглена от животни, каквито в Рим почитаха едва ли не за свещени. Истински слонове! Огромни слонове с уши като корабни платна и огромни бивни.
Маршрутът на парада тръгваше от Вила Публика на Марсово поле, следваше витата алея, покрай която се издигаха вили и жилищни сгради, за да заобиколи Капитолия и старата Сервиева стена, която го беше бранила в миналото. От западния край на хълма шествието минаваше през Порта Триумфалис и се озоваваше в самия град. След като триумфът на Помпей бе третият поред през последните седем дни, повечето сенатори бяха махнали с ръка и само малцина бяха благоволили да застанат начело на колоната; при това бързаха да свършат с досадното задължение. Музикантите, танцьорите, колите с плячката, жреците, жертвените животни, военнопленниците, всички следваха примера им и буквално препускаха по улиците на града. Само слоновете не се отказваха от своята величествена, бавна крачка и скоро виновникът за триумфа изостана далеч след шествието си.
Най-накрая колесницата му се довлече до Триумфалната порта и спря. Армията, въоръжена единствено с тояги, опасани с лаври, на свой ред се спря зад предводителя си. Триумфалната колесница беше скована още в етруски времена и понеже е била предвидена за церемонии, а не за сражение, беше доста по-ниска от класическите бойни колесници, каквито използваха например галите. Ето защо Помпей не можеше да види каква е причината за спирането. Той прати кочияша да види какво става.
Човекът се върна ужасен.
— Триумфаторе, слоновете не могат да се проврат през портата!
— Глупости!
— Истина говоря, триумфаторе, така е! Слоновете са много едри и не могат да минат.
Помпей позабрави за славата и достолепието и скочи от колесницата да види с очите си какво се е случило. Водачите на предните два слона безпомощно се суетяха и посрещнаха своя началник едва ли не с радост.
— Входът е много нисък.
Триумфалната порта — единствената, през която имаха право да минат военните паради, — бе предвидена да побере редица от осем души едновременно; дори колесница, теглена от четири коня, или широка платформа. Но се оказа твърде ниска, за да може едър слон да се провре под свода й.
— Добре — каза Помпей, без да се отчайва. — Проврете ги един по един през портата. Ще се наложи просто да се наведат.
— Но те не са дресирани за това! — изпадна в паника един от водачите.
— Това не ме интересува! — тросна му се младежът. — Просто правете каквото ви казвам!
Но още първият слон отказа да си наведе главата.
— Дръпнете го за хобота и го накарайте! — заповяда Помпей.
Но колкото и да го дърпаха, той не пожела да се наведе; напротив, ядоса се на хората край себе си. Безпокойството му се предаде и на другите три слона, два, от които все още бяха впрегнати в колесницата. Те започнаха инстинктивно да отстъпват, при което колесницата заплашително се надвеси над облечените в лъвски кожи знаменосци.
Докато дресьорите продължаваха да се борят със слона, Помпей ги гледаше отстрани и не пестеше войнишките си псувни по техен адрес. На нещастниците им се искаше да потънат вдън земя от страх и от срам. Но нищо не помогна: слоновете не пожелаха да сътрудничат на някакви си човеци.
Мина повече от час, преди Варон на свой ред да се върне, за да разбере какво се е случило с колесницата — като римски сенатор той беше вървял начело на шествието.
Като видя какво се е случило, той едва се сдържа да не се изсмее.