— Прати Скапций и хората му до Стабула да доведат конете — предложи Варон. — Хайде, Велики, забрави тези ходещи кули! Шествието вече е излязло на Форума, а никой дори не е разбрал, че теб те няма. Сула чака пред храма на Кастор и се нервира. Организаторите на пиршеството са притеснени.
Вместо да му отговори, Помпей избухна в сълзи и с пищните си одежди седна на калните павета край пътя. Така че Варон пое нещата в свои ръце, прати хора да докарат триумфалните коне от държавната конюшня и се зае с разпрягането на размирните слонове. Обстановката допълнително се нажежи с пристигането на няколко градинари, въоръжени с кофи и лопати, за да се сдобият с най-полезната естествена тор на света. Без да се плашат от величествените зверове, те невъзмутимо се запровираха между краката им. Само от съжаление към приятеля си и от желание да свърши по-бързо цялата работа, Варон не си позволи дори да се усмихне. С цената на големи усилия и немалко ругатни успя да изведе слонове и водачи встрани от пътя — към Форум Холиторий; едва ли някой би ги пуснал обратно към Марсово поле, където чакаха шест легиона строени войници.
Междувременно колоната наистина се беше спряла на Форум Романум пред внушителната йонийска фасада на храма на Кастор и Полукс. На площадката пред светилището седеше не друг, а самият диктатор Сула, заедно с началника на конницата, двамата консули и неколцина приятели и роднини. Традицията повеляваше в шествието на триумфатора да не вземат участие хора, заемащи по-висши длъжности от неговата; същото важеше и за пиршеството. Излизаше, че най-важните римски управници напразно чакат насред площада, при това без надежда дори да се нахранят след това.
Всички присъстващи бяха загубили търпение. Освен това духаше студен северен вятър. Най-накрая се появи Варон, който изкачи стъпалата към площадката и се наведе да прошепне нещо в ухото на Сула. Внезапният смях изненада всички останали; Сула доста се смя, после стана от стола, пристъпи към ръба на площадката и извика към тълпата:
— Почакайте още малко! Нашият триумфатор идва! Бил решил да внесе малки нововъведения и вместо коне впрегнал в колесницата си истински слонове! Да, ама слоновете не могли да минат през Триумфалната порта, затова трябвало да прати за коне! Ех, защо не бях там да го видя с очите си!
Зяпачите посрещнаха думите му със смях, но само онези, които лично познаваха Помпей — Метел Пий, Варон Лукул или Марк Крас, — си даваха сметка колко жестока е шегата.
— Знаете ли, не е мъдро да се предизвиква Сула — говореше Метел Пий на хората край себе си. — Много пъти съм се уверявал, че той има някаква мистична способност да привлича Фортуна на своя страна. Дори не му трябва сам да се потруди, за да унизи другия. Богинята ще свърши всичко вместо него.
— Това, което не мога да разбера — навъси се Варон Лукул, — е как Помпей не се е сетил да премери височината на портата предварително. Та като военачалник той е изключително предвидлив.
— До мига, в който младежките мечти не го заслепят — изрече задъханият Варон; беше тичал от Триумфалната порта и до храма на Кастор. — До такава степен се беше вкопчил в проклетата си идея за слоновете, че не му остана време да се замисли за възможните неприятности. Горкият Помпей, той направо е съсипан!
— И на мен ми става по-скоро жалко за него — обади се Крас.
— И на мен, нищо, че му доказах, че не е прав — отбеляза Метел Пий. — Как го понесе? — обърна се той към Варон.
— Докато пристигне на Форума, ще се оправи.
И наистина, Помпей доведе втората половина от шествието с подобаваща тържественост. Разбира се, даваше си сметка, че след двучасовото закъснение съгражданите му са загубили интерес. Малцина бяха благоволили да го поздравят по улиците.
Едва при влизането си в храма на Юпитер Статор, където трябваше да се състои пиршеството, Помпей си даде сметка колко смешен се е сторил инцидентът със слоновете в очите на римските големци. Терзанията му бяха започнали още по улиците на Рим, когато минаваше покрай колоната със статуята на Сципион Африкански. В краката на великия пълководец се бяха скупчили неколцина граждани, които шумно се смееха. Щом Помпей се приближи, те се отдръпнаха, за да може той да прочете надписа на постамента: