Вътре в храма на Юпитер положението беше още по-сложно. Някои от гостите се задоволяваха с това да подчертаят с известна ирония прякора му „Велики“. Някои обаче уж неволно го произнасяха вместо „Магн“ „Маг“ — както се наричаха персийските влъхви — или „Ман“ (ръка), намеквайки, че или Помпей е целувал ръка на Сула, за да се издигне, или че е на една ръка разстояние от своя господар. Малцина се отнесоха с необходимата почит към триумфатора. Помпей разчиташе и на своите приятели и роднини, които обаче наляха масло в огъня, като се наежиха срещу присмехулниците и дори изявиха желание да се бият. Най-накрая, важни личности като Катул и Хортензий просто не благоволиха да присъстват.
Все пак се случи и нещо хубаво: Помпей неочаквано си намери приятел, не друг, а отдавна забравения племенник на диктатора, Публий Корнелий Сула. Той му бе представен от Катилина.
— Никога не съм знаел, че Сула има племенник! — призна си Помпей.
— Ами и той не е знаел доскоро — подхвърли весело Публий Сула. — А което е най-странното, самият аз нямах представа.
Катилина прихна да се смее.
— И все пак е истина — каза той на Помпей, който гледаше доста объркано новия си познат.
— Я обяснете по-подробно — подкани ги той, доволен, че поне в този случай не се смеят на него.
— Цял живот съм си мислил, че съм син на Секст Перквициен — започна Публий Сула. — И цял живот съм бил съсед на Гай Марий! Когато дядо ми умря и баща ми наследи всичко, нито той, нито аз сме подозирали истината. Но баща ми беше приятел с Цина, затова след като започнаха да излизат списъците с проскрибциите, той всеки път очакваше да открие своето име. И от тревога взе, че умря.
Последното бе произнесено с такова безразличие, че Помпей лесно си направи заключението колко са се обичали баща и син Перквициен. И нищо чудно, като се има предвид колко омразен бе старият Перквициен на цял Рим.
— Не мога да го повярвам — иронично изрече Помпей.
— Разбрах кой съм едва когато се разрових из някакви стари книжа, принадлежали навремето на дядо ми. Сред тях се натъкнах и на документите по осиновяването! Оказа се, че баща ми бил осиновен от дядо ми, преди чичо ми, диктаторът, да се роди. Така че и той не е подозирал за съществуването на брат си. Както и да е, реших, че ще е най-благоразумно, ако занеса документите на чичо Луций, преди някой да е сложил моето име в списъците!
— Абе, като те гледам, ти си същински Сула — усмихна се Помпей. — Предполагам, не ти е било трудно да го убедиш?
— Ни най-малко! Та не е ли това късмет? Сега хем наследявам богатствата на Перквициените, хем не ме ловят проскрибции, хем ще получа и тлъст дял от милионите на чичо Луций.
— А не мислиш ли да станеш нещо като негов наследник?
Публий Сула се изкикоти.
— Аз? Да наследя Сула? Богове, никога! Аз, Помпей Велики, не съм човек с политически амбиции. Ама никакви!
— Може би си влязъл вече в Сената?
Катилина използва случая, за да се намеси в разговора.
— Двамата Сула сме канени от Сула да присъстваме на заседанията на Сената, макар че официално не сме се сдобили със сенаторско положение… Не и засега. Но с Публий Сула просто си рекохме, че ще ти е приятно да разговаряш с дружески настроени люде.
— Много се радвам, че дойдохте — благодари им Помпей.
— Не се оставяй на тия дърти традиционалисти — окуражи го Катилина и го тупна приятелски по гърба. — Поне няколко души искрено се радваме на триумфа на млад човек като теб. Съвсем скоро и ти ще влезеш в Сената, имаш ми думата. Сула има намерение да вкара вътре доста хора, които не се нравят на традиционалистите.
Помпей се навъси.
— Знам какво да правя с живота си, там няма място за членство в Сената! Преди да се разправя веднъж завинаги с тази институция — или поне, преди да вляза в нея, — смятам да докажа на всички, че никой не може да попречи на кадърни хора като мен да заемат, който пост пожелаят в държавата. На мен ми стига да съм конник, ще мина и без сенатски привилегии.
Катилина примигна, но Публий Сула като че ли изобщо не чу заканата. Помпей се огледа и веднага си оправи настроението.
— А, ето го и него! И той самичък на кушетка! Елате да се нахраним в компанията на зет ми Мемий! Той е най-достойната компания от всички присъстващи.
— Би трябвало да легнеш при старците, които са благоволили да те почетат с присъствието си — напомни му Катилина. — Не се безпокой за нас. Ще се разположим при Гай Мемий и ще се чувстваме доволни.