— Това е моят триумф и аз ще реша с кого ще обядвам — възрази му Помпей.
В началото на април Сула обнародва списък на нови двеста сенатори, обещавайки, че и други ще се присъединят към списъка през идните месеци. Начело на списъка стоеше името на Гней Помпей Велики. Той побърза да се срещне с диктатора.
— Няма да влизам в Сената!
Сула изненадано го изгледа.
— Защо? Мислех, че много държиш да станеш сенатор.
Помпей набързо забрави яда си; инстинктът му за самосъхранение проговори — най-добре беше Сула да не си дава сметка колко различен от останалите римляни е той.
— Става дума — започна Помпей — за урока, който получих с този проклет триумф. — Той си пое дъх, сякаш му се налагаше да направи тежко признание. — Доста мислих по въпроса, Луций Корнелий, и си давам сметка, че съм твърде млад. Моля те, Луций Корнелий, остави ме сам да си намеря път към Сената, когато му дойде времето. Ако вляза сега, години ще минат и пак ще ми се смеят.
Което си беше самата истина, убеждаваше се. Няма да се присъедини към хора, които ще се подхилкват всеки път, щом го забележат. Ще отиде при тях едва когато коленете им треперят при самата мисъл, че се появява.
Сула омекна и вдигна рамене.
— Както желаеш, Велики.
— Благодаря. Наистина така предпочитам. Ще изчакам, докато извърша нещо, което да се запомни по-добре от злощастната история със слоновете. Като например една почтена квесторска службица, щом навърша трийсет.
Тук май прекали. В бледите очи на Сула се появиха иронични искрици, но той само каза:
— Много добра идея! Ще махна името ти от списъка. Но все пак държа да присъстваш утре в Сената. Етикетът изисква всички мои легати да присъстват поне в началото на заседанието. Затова държа и ти да дойдеш.
И Помпей отиде.
— Ще започна — обърна се диктаторът към сенаторите — с въпроса за Италия и италийците. Съгласно моите обещания към италийските политически водачи смятам да се погрижа всички италийци да бъдат записани в гражданските списъци според съответните процедури; всички ще бъдат разпределени из тридесет и петте триби. Няма да позволя повече да се лъжат нашите италийски съюзници и да се погребва техният глас в ограничен брой триби, които нищо не могат да решат. Дал съм дума по този въпрос и ще я удържа.
Хортензий и Катул седяха един до друг на втория ред и многозначително си намигнаха. И двамата не одобряваха сериозните политически отстъпки в полза на хора, които не бяха истински римляни.
Сула се размърда на стола си.
— За съжаление не мога да изпълня другото си обещание: да разпределя пак равномерно из трийсет и петте триби освободените роби. Ще се наложи и занапред да останат в Субурана и Есквилина. Трябва да бъдем сигурни, че едри робовладелци няма един ден да решат да освободят своите роби, само и само да си осигурят вярната политическа подкрепа на нови клиенти.
— Мъдър е Сула, няма що! — подхвърли Катул на Хортензий.
— Трудно ще му убегне нещо — подшушна другият. — Да не би да е чул, че Марк Крас купува роби?
Сула продължи да говори за римските градове и земи.
— Брундизий, град, където аз и моята войска бяхме почетени с нужното уважение, ще бъде възнаграден, като го освободим от всякакви мита и косвени данъци.
— Пфу! — ядоса се Катул. — Още утре Брундизий ще стане най-претовареното пристанище в Италия!
Диктаторът отреди възнаграждения за няколко други области из полуострова, затова пък наложи тежки наказания на други. Навярно най-тежко щеше да пострада Пренесте.
Докато Сула изброяваше градове и села, Катул лека-полека се бе унесъл и може би дори щеше да задреме, ако Хортензий не го беше побутнал.
— Квинт, Сула говори за теб!
— … Квинт Лутаций Катул, моя верен последовател, натоварвам с реконструкцията на храма на Юпитер Оптимус Максимус на Капитолия. — Старческите устни се сбърчиха в подигравателна усмивчица и ироничният поглед на Сула се спря върху Катул. — По-голямата част от средствата ще дойдат от доходите, които уголемените площи на държавната земя ще донесат, но аз се надявам, че и ти самият, Квинт Лутаций, ще допълниш разликата за своя лична сметка.
Катул не посмя да каже нищо от страх. Това беше неговото наказание, задето толкова години бе прекарал мирно и тихо в дома си, докато Цина и Карбон управляваха града.