— На нашия върховен понтифекс, Квинт Цецилий Метел, се пада честта да възстанови храма на Опс, засегнат от същия пожар — продължи Сула. — И все пак този проект ще бъде изцяло изплатен от държавната хазна, тъй като Опс е символ на римския държавен бюджет. Държа именно върховният понтифекс да поеме грижата за повторното освещаване на възстановения храм. Току-що обнародвах списък с имената на двеста души, които каня в Сената — продължи диктаторът, — макар Гней Помпей Велики да ми съобщи, че не желае да встъпва в сенаторска длъжност толкова рано. Затова и неговото име беше махнато от списъка.
Това вече беше новина и всички се размърдаха и впериха поглед в Помпей, който седеше до вратата и се усмихваше.
— Възнамерявам да включа още стотина души, така сенаторите ще станат четиристотин. Давате си сметка колко сенатори сме изгубили през последните десет години.
— И хич да не си помисли човек, че той е убил някого от тях — ядосваше се Катул. Откъде да изнамери пари за възстановяването на огромния храм? Подозираше, че кесията му доста ще олекне, докато държавното участие щеше да си остане символично.
Диктаторът продължаваше нататък:
— Опитах се да въведа в Сената представители на старите сенаторски фамилии, макар че в списъка се срещат и конници; за тях обаче лично съм се уверил, че имат достойно потекло. В списъка ми няма да срещнете случайно име! И все пак позволих си да включа един нов вид сенатор, който не отговаря на досегашните ни разбирания — цензът от един милион сестерции никъде не е узаконяван официално, както и изискванията за благороден произход. Имам предвид онези доблестни римски войници, които са допринесли за успехите на римското оръжие. Искам Рим отново да отдаде нужната почит на тези хора, така както го правеше навремето, в дните на Марк Фабий Бутеон. Последните няколко поколения откровено пренебрегнаха героичния воин. Е, аз ще сложа край на подобно отношение! Ако човек е достоен за венец от трева или за което и да е друго от нашите воински отличия, той автоматично ще влиза в Сената, независимо от своя произход. По този начин ще бъдат допуснати нови лица, но за тях поне ще знаем, че са храбри и са имали случай да докажат предаността си на Рим. Ще ми се да се надявам, че сред заслужилите бойни венци ще се срещат и имена, добре известни на всички нас!
Хортензий недоволно изсумтя.
— Това е демагогия.
Унесен в мислите си, Катул дори не го чу. Откакто Сула го бе натоварил с това непоносимо финансово бреме, нищо друго не го интересуваше.
— Един последен въпрос и ще разпусна заседанието — заяви диктаторът. — Всички, които са изброени в моя списък, ще трябва да бъдат представени на народното събрание; няма значение дали са патриции или плебеи, за да влязат в Сената, ще им е нужно одобрението на народа. — Той се надигна от стола си. — С това слагам край на заседанието.
— И откъде ще намеря пари? — вайкаше се Катул пред Хортензий, докато бързаха да напуснат Курия Хостилия.
— Не си прави труда.
— Никой не ме пита!
— Той скоро ще умре, Квинт. А дотогава ще си търсиш поводи да протакаш. Щом Сула ни напусне, никой няма да се интересува от това. Нека държавата плати и последната сестерция.
— И всичко заради този проклет Фламин! — ядосваше се Катул. — Той стана причина за пожара, нека той плаща за реконструкцията!
Хортензий обаче се навъси:
— Внимавай някой да не те чуе да го казваш! Фламин Диалис не може да бъде държан отговорен за природно бедствие, освен ако не бъде обвинен и съден според закона, така както и всеки друг жрец. Сула не ни обясни защо младежът е напуснал града, но също така и не го е включил в списъка на проскрибираните. Нито е предявил обвинение срещу него.
— Ами нали му се пада племенник!
— Точно така, скъпи Квинт.
— Ех, зетко, защо изобщо се занимаваме с всичко това? Все по-често ми се иска да си събера парите, да разпродам всичко и да се заселя на спокойствие в Киренайка.
— Занимаваме се с това, защото така повелява кръвта ни — отговори Хортензий.
Нови и стари сенатори се събраха два дни по-късно, за да чуят как Сула възнамерява да премахне изборите за цензори и да реорганизира държавните финанси.
— Когато нещата улегнат, можете да помислите дали няма да върнете старите пълномощия на цензорите — заяви великодушно той. — Пък и аз нямам намерение със закон да премахвам тяхната длъжност.