Сула обаче имаше специална изненада за хората от своето съсловия — римските патриции.
— През последните няколко века след първото отделяне на плебеите привилегиите на патрициите непрекъснато намаляваха. Единственото предимство да си патриций е, че можеш да заемеш някоя религиозна длъжности, която все още е недостъпна за плебеите. Но аз не мисля, че религиозните почести имат някакво отношение към политическата и обществената кариера на римлянина. А днешните патриции са хора, които все пак могат да проследят родословието си още преди идването на власт на царете. Самият факт, че човек се е родил патриций, е доказателство, че предците му са служили вярно на Рим в продължение на половин хилядолетие. Мисля, това е достатъчен довод днешният патриций също да се радва на известни почести — може би не особено важни, но все пак само за него. Ето защо отсега нататък разрешавам на патрициите да се кандидатират за куриатна длъжност — консул или претор — две години по-рано, отколкото плебеите.
— С което иска да докаже, че не е забравил своите — заяви плебеят Марк Юний Брут на жена си Сервилия, патрицианка.
През последните месеци, изпълнени с твърде много страх и опасности, съпругът на Сервилия бе станал доста по-словоохотлив от обикновено. Откакто се разбра, че баща му е загинал в Лилибей вследствие наказателните операции на суланския слуга Помпей, Брут усещаше, че животът му виси на косъм. Дали нямаше да проскрибират баща му? Дали нямаше да проскрибират него самия? Като син на враг на държавата той нямаше да получи нищо от наследството напротив, щеше да изгуби и сега притежаваното; а ако проскрибираха самия него, щеше да изгуби и живота си. Но името на стария Брут не се появи сред тези на четиридесет осъдени сенатори, а оттам нататък проскрибциите не споменаваха повече сенатори. Брут се надяваше, че опасността е отминала… Обаче не можеше да е сигурен. Сула продължаваше да прави своите зловещи намеци.
Това, че Брут започна да се отнася по-дружелюбно със съпругата си, се дължеше на мисълта, че вероятно бракът е причината името на Марк Юний Брут да не влезе в черния списък на Сула. Тази нова привилегия, която Сула установяваше в полза на патрициите, доказваше, че за него всеки римски патриций е ценен и важен — много повече от най-богатите и влиятелни нобили от плебейски произход. А сред патрицианското съсловие имаше ли по-знатна фамилия от тази на Сервилий Цепионите?
— Колко жалко — въздъхна Сервилия, — че синът ни не може да получи патрициански статут.
— Фамилията ми е достатъчно стара и знатна, синът ми може да се гордее с нея защити се Брут. — Ние, Юний Брутите, сме преки наследници на Деций Юний Брут, основателя на републиката.
— Винаги ми се е струвало странно — отвърна тя — как така сегашните Юний не са патриции при условие, че Деций Юний Брут със сигурност е бил. Ти все говориш за някакво осиновяване в семейството, което се дължало на материални причини. Но за да има и плебейска фамилия Юний Брути, тя трябва да произлиза от някой роб или обикновен селянин, клиент на патрицианската фамилия.
Брут трябваше да преглътне язвителните бележки на жена си. Те само доказваха, че Сервилия няма намерение и занапред да играе ролята на мълчаливата и покорна съпруга. Страхът й от развод бе намалял и самочувствието й бе станало по-високо. Само детето бе от значение за нея. Бащата не я интересуваше. Това, че Сервилия се грижеше за доброто име на съпруга си, се дължеше единствено на майчиния й инстинкт. Но вече нямаше причина, заради която да се кланя на някакъв си Брут — не и по начина, по който го беше правила преди измяната на стария й свекър, която изложи семейството й на опасност.
— Сестра ти ще се справи чудесно — подразни я Брут. — Патрицианка, омъжена за патриций. Двамата с Друз Нерон няма да имат проблеми.
— Друз Нерон е плебей — отвърна му надменно Сервилия. — Може по рождение да е Клавдий, но вуйчо Друз го осинови, значи е станал част от рода на Ливиите. И съответно е в същото положение като теб.
— И все пак смятам, че го очаква бляскаво бъдеще.
— Друз Нерон е твърде глупав. Двегодишният ни син е по-умен от него — тросна се Сервилия.
Брут я изгледа с досада: беше забелязал болезнената привързаност на Сервилия към детето. Същинска лъвица, която си пази малкото!
— Както и да е — изрече той, — Сула ще продължи с изненадите вдругиден.
— Имаш ли някаква представа какво е намислил?
— Ще научим всички вдругиден.