Сула бе решил веднъж завинаги да обърне гръб на изкушението, да се отрече от половината от самия себе си. Участниците в обществения живот, които си позволяваха да се отдадат на чувства към хора от същия пол, рано или късно се каеха за грешката си. Нямаше закон, който да ги принуждава да се оттеглят от политиката. Реалността обаче налагаше други, не толкова брутални средства за наказание: по адрес на провинилия се се отправяха злобни шеги, за него се пишеха памфлети и се разпространяваха анекдоти, което в крайна сметка унищожаваше неговия авторитет. Хора, които при други обстоятелства можеше да смята за равни, винаги биха гледали на него като на по-недостоен, като на човек, комуто привилегиите на кастата са завинаги отнети. А всичко това Сула не можеше да си позволи, независимо от силната си страст към Метробий… Винаги се бе надявал, че един ден, щом се оттегли от обществения живот, вече няма да се вълнува какво ще говорят другите за него; щеше да се отдаде единствено на себе си и на своите слабости, това щеше да бъде и отплатата за всичко преживяно в името на народа. Докато дойде време да се оттегли, щеше да е постигнал толкова много за своите съграждани, личният му авторитет щеше да се е издигнал на такива висини, че една старческа любовна страст нямаше да успее да засенчи величието му.
Но така или иначе Сула продължаваше да копнее за Метробий, който навярно би изгубил интерес към грозен и съсипан старец като него. Всъщност може би на това се дължеше желанието на диктатора да посети представленията. По-добре отсега да се сблъска с истината, отколкото да преживее излишно разочарование в деня на своето оттегляне. По-добре отслабналите му очи да зърнат любимия, преди да са изгубили изобщо способността да виждат.
В празненствата вземаха участие няколко театрални трупи, включително и тази, която ръководеше самият Метробий. Още преди десет години актьорът се бе прехвърлил от трагедийния в комедийния жанр. По програма трупата му щеше да се яви на сцената чак на третия ден от празненствата, но Сула се нареди на трибуните още от самото начало на фестивала, когато играеха любимите му мими.
Далматика го придружаваше, нищо че нямаше право да седи редом с мъжете; в Цирка разграничения вече нямаше, но в театъра нравите по-бавно се променяха. Всъщност римляни продължаваха да се отнасят резервирано към театъра. Общественото настроение бе, че жените не бива да седят заедно с чужди мъже сред толкова много голота и поквара на сцената, да не би сами да се покварят. Трибуните бяха наредени в полукръг, като предните два реда бяха запазени за сенатори. Следващите четиринадесет навремето се даваха само на членове на конническото съсловие привилегия от времето на Гай Гракх, която Сула бе премахнал. Сега римските богаташи трябваше да си пробиват път до хубавите места с бой — като редови граждани; или да идват първи, за да си ги запазят на място… Жените трябваше да седят на последния ред, в самия край на дървената конструкция. Оттам репликите от сцената се чуваха ясно, но видимостта беше доста ограничена. Класическата комедия (каквато играеше трупата на Метробий) не допускаше жени да излизат на сцената, но мимовете от Атела включваха няколко актриси, които, също както колегите, си мъже, не носеха маски. Много често не носеха и дрехи.
Пиесата, която се поставяше на третия ден от празненствата, беше от Плавт, при това много популярна: „Самохвалствата на войника“. Главната роля се играеше от самия Метробий… Лицето му се криеше изцяло зад маската с разкривена, глупашка усмивка. Но ръцете си бяха същите, каквито Сула ги помнеше, а стройното, мускулесто тяло изглеждаше добре в гръцката броня. Разбира се, в края на представлението актьорите свалиха маските и се поклониха; Сула можа да види, че Метробий изобщо не се е променил. Тук-там в гъстите му коси се забелязваха бели косми, а от двете страни на правия му, издължен гръцки нос се очертаваха две големи бръчки — по-скоро знак на зрялост.
Сула не можеше да се разплаче: все пак седеше на първия ред, на едно от почетните места, за които се полагаха и възглавници. Лицето на Метробий беше твърде далеч, чак от другата страна на оркестрината, затова и старецът не можеше да различи погледа на своя любим. Сула беше придружен от зет си Мамерк, затова се обърна към него.