На празника на Херкулес Непобедимия, обяви Сула в поредното си обръщение към гражданите на Рим, той щял да дари една десета от личното си състояние на божеството като благодарност, задето Херкулес го е подкрепял във всяко негово военно начинание. Цял Рим с нетърпение зачака уречената дата, тъй като Херкулес нямаше истинско светилище като другите божества, следователно нямаше жреческа колегия, която да се грижи за имуществото му, и даренията нямаше да останат за него — дарението всъщност представляваше еднократен пир, който триумфиращият пълководец даваше от Херкулесово и свое име на всички свободни римски граждани. На деня преди секстилските иди — празника на Херкулес — щяха да бъдат наредени пет хиляди маси с храна. Като приложение на обръщението стоеше списък с номерата на всяка от петте хиляди маси: внушителен план, надминаващ по своята сложност и най-големите тактически успехи на пълководеца; целта беше на всяка цена гражданите да се събират по райони, да не задръстват улиците, да не се смесват с жителите на други квартали, което би довело до сбивания, безредици, масови изстъпления и дори бунтове.
Сула замина за вилата си в Мизен, придружен от жена си, дъщеря си Корнелия Сула, по-малките си деца, внуците си от Корнелия, доведената си дъщеря Емилия Скавра и Мамерк. Откакто беше разтурил брака на Емилия с Глабрион, жена му го отбягваше непрестанно, но колкото и рядко да я засичаше по коридорите, Сула вече беше сигурен, че е болна. Една почивка край морето щеше да се отрази добре на всички. Освен цялото си домочадие Сула покани и консула Декула, който изготвяше законопроектите му, и невидимия, но всесилен Хризогон.
От толкова много задължения и сред толкова гости Сула не намираше време да остане насаме с жена си. Едва няколко дни след пристигането им той успя да я заговори.
— Няма смисъл да ми търсиш сметка за постъпки като тази с Емилия — каза той, опитвайки се да изглади отношенията им, но без да се извинява. — Ще правя каквото сметна за добре. Вече трябва да го знаеш, Далматика.
Бяха седнали в едно усамотено кътче на лоджията. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към морето, морският бриз носеше приятен хлад, а кипарисовите дървета пазеха сянка. Сула виждаше, че престоят край морето не бе успял да се отрази на болната Далматика. Тя му изглеждаше все така изтощена и посърнала, доста по-стара, отколкото бе всъщност — само на трийсет и седем години.
— Знам — отвърна тя в знак, че усеща желанието му за сдобряване; но и тя нямаше намерение да отстъпва. — И ми се иска да се примиря! Но когато става дума за собствените ми деца, не мога.
— Глабрион трябваше да си върви — настоя Сула, — а за целта имаше един-единствен начин, да скъсам роднинската си връзка с него. Емилия е още млада, ще се съвземе. А Помпей не е толкова лоша партия.
— Той стои по-долу от нея.
— Съгласен съм. И все пак трябва да го обвържа със себе си. Пък и бракът му с Емилия ще е ясен намек за Глабрион да престане да говори против мен. Щом имам смелост да дам ръката на Скавровата дъщеря на хора като Помпей Пиценски, значи няма да се спра пред нищо. — Той се намръщи. — Остави, Далматика! Не притежаваш достатъчно сила, за да ме спреш.
— Знам — отвърна тихо тя.
— Ти не си добре и напоследък започвам да мисля, че болестта ти няма нищо общо със случая с Емилия — смени темата Сула. — Какво ти е?
— Мисля… Мисля, че…
— Хайде, кажи!
— Ще имаме ново дете.
— Богове! — зяпна я той, но изведнъж се умърлуши.
— Знам, че не е нещо, което още сме способни да желаем — добави уморено Далматика. — Страхувам се, че съм малко възрастна да раждам.
— А аз съм твърде стар, за да ставам баща. — Сула вдигна рамене. — Е, добре, случило се е. Доколкото разбирам, нямаш намерение да се откажеш насред пътя?
— Твърде дълго отлагах, Луций Корнелий. Няма да е безопасно за самата мен в петия месец. Не бях забелязала навреме. Наистина.