— Преглеждал ли те е лекар?
— Не още.
Сула стана.
— Ще ти пратя веднага Луций Тукций.
Далматика потръпна.
— О, Сула, моля те, недей него! Той е бил военен лекар, не разбира от женски работи!
— Но е много по-добър от вашите проклети гърци!
— И така да е. Предпочитам да ме види някоя лечителка от Неапол или Путеоли.
Сула се отказа да спори.
— Повикай, когото сметнеш за добре.
Няколко жени — лечителки се изредиха да видят Далматика и всички бяха на мнение, че е преуморена.
И така, на секстилските нони робите събраха багажа от вилата и цялото шествие се отправи обратно към Рим. Сула яздеше пред останалите, понеже бавният ход на носилките, в които бяха жените, го нервираше. В крайна сметка диктаторът се озова в Рим два дни преди роднините си и се зае с предстоящия празник.
— Всички хлебопекари в Рим бяха ангажирани, за да доставят нужните количества хляб и сладкиши; на пристанището вече са разтоварени специалните количества брашно, поръчани от провинциите — обясняваше му Хризогон; той се бе завърнал в Рим преди господаря си.
— Рибата ще бъде ли прясна? Жегата е доста голяма.
— За всичко съм се погрижил, Луций Корнелий. Заградили сме цялата река нагоре от Тригария с мрежи. Рибата си плува в реката, а когато дойде време, ще я извадим, без да се бавим. Хиляда роби — рибари ще се заловят с чистенето и готвенето на рибата сутринта на празника.
— А месата?
— Ще бъдат прясно изпечени, съвсем сочни, така ни обещаха от гилдията на месарите. Ще има прасенца — сукалчета, агънца, кокошки и наденици. Получих съобщение от Италийска Галия, че ранните ябълки и круши ще дойдат тъкмо навреме — петстотин товарни коли, охранявани от две конни дружини, вече се придвижват по Вия Фламиния. В Алба Фуценция в момента берат ягодите, които ще ни пратят в бъчви със сняг от връх Фисцел. Очакват се да пристигнат в Рим в нощта преди пиршеството. И те ще бъдат поставени под военна охрана.
— Жалко е, че хората се превръщат на крадци, щом им замирише на храна — рече диктаторът, който на младини също беше гладувал, но сега за нищо на света не би го признал.
— Е, ако ставаше дума за хляб и чорба, Луций Корнелий, нямаше защо да се притесняваме — успокои го Хризогон.
— Сигурен ли си, че ще има достатъчно вино?
— И от виното, и от храната ще остане, господарю.
— Надявам се, че ще е вино, а не оцет!
— Виното си е превъзходно. Търговците, които при други обстоятелства биха се изкушили да ни подхвърлят амфори с вкиснато вино, знаят с кого си имат работа — усмихна се Хризогон. — Казах на всички, че ще ги разпънем на кръст, ако открием и една-единствена амфора с вкиснато вино. И да не се надяват, че дори римското гражданство ще ги спаси.
— Не искам никакви провали, Хризогон. Никакви провали.
Но провал имаше, макар и без връзка (така поне изглеждаше) с всенародния празник; ставаше дума за Далматика, която дойде придружена от цяла тълпа знахарки — всички, които Корнелия Сула бе срещнала по пътя от морето до Рим.
— Започна да кърви — научи Сула от дъщеря си. По лицето му се изписа нескрито облекчение.
— Значи ще загуби бебето? — попита той с надежда.
— Мисля, че има голяма вероятност.
— Ще е по-добре за нея.
— Знам, че няма да е трагедия, ако загуби детето — съгласи се Корнелия Сула, която се бе научила да не се гневи и възмущава; познаваше добре баща си. — Но се тревожа за Далматика, татко.
— Как така?
— Тя също може да умре.
— Той наистина се оказа предвестник на смъртта! — извика отчаяно Сула. — И винаги знае да изиска най-високата цена! Но мен не ме е грижа! Не ме е грижа какво ще поиска!
Удивлението, което се изписа по лицето на дъщеря му, го върна на земята.
— Тя е здрава жена, няма да се даде!
— И аз така се надявам.
Той се изправи.
— Не се съгласи да го приеме, но сега няма и да я питам. Ще го пратя.
— Кого?
— Луций Тукций.
Когато няколко часа по-късно бившият хирург на армията му влезе в кабинета, изглеждаше угрижен. Тези няколко часа Сула бе прекарал съвсем сам. Дано не му се наложеше да се срещне очи в очи с Далматика; не мислеше, че има достатъчно сили да се изправи пред нея.