— Не ми носиш добри новини, Тукций.
— Не, Луций Корнелий.
— Какво й има? — попита Сула.
— Изглежда, всички смятат, че господарката Далматика е бременна, най-малкото тя самата е убедена в това — каза той. — Но аз самият се съмнявам, че носи дете.
Червеникавите петна по лицето на Сула сякаш потъмняха пред очите на лекаря.
— Ако не дете, тогава какво?
— Жените говорят за кръвоизлив, но ако беше така, господарката щеше да губи доста повече кръв — обясняваше мрачно хирургът. — Кръв има наистина, но тя е смесена с някаква воняща течност, която спокойно бих нарекъл гной, ако имах пред себе си ранен войник. Диагнозата ми е, че се е получила някаква вътрешна инфекция, но с твое разрешение, Луций Корнелий, бих желал да се допитам и до мнението на други.
— Прави каквото знаеш. Само не искам да се забелязва, че има движение в къщата. Утре имаме сватба. Предполагам, че жена ми няма да може да присъства?
— Със сигурност не, Луций Корнелий.
И така Емилия Скавра, бременна в петия месец и разделена насила от своя доскорошен съпруг, трябваше да се омъжи за Гней Помпей Велики в дома на своя омразен доведен баща, без да има едно-единствено човешко същество край нея, което да я подкрепя. Докато не свърши церемонията, младоженката нито за миг не престана да плаче изпод шафранените си воали. Веднага след официалната част обаче Помпей седна при нея и с любезности и усмивки успя до такава степен да я успокои, че накрая Емилия дори се усмихваше.
Очакваше се лично Сула да уведоми Далматика за неочаквания обрат, но той продължаваше да си измисля оправдания защо не може да навести болната си съпруга.
— Мисля — каза Корнелия Сула, която се бе превърнала в куриер между двамата съпрузи, — че не му се иска да гледа болна. Знаеш го какъв е. Ако става дума за човек, който не му е никакъв, татко дори не би забелязал, че умира. Но ако е някой, когото обича, просто не може да се примири с истината.
В голямата стая, където Далматика лежеше, въздухът тежеше с тайнствено зловоние. Далматика умираше; Луций Тукций беше прав, не беше бременна. Това, което издуваше утробата на болната, беше някаква неизвестна, но зловеща сила. Гнойната слуз продължаваше бавно, но непрекъснато да изтича от вътрешностите й, а Далматика страдаше от треска, каквато никакви познати лекове не можеха да успокоят. Но все още запазваше съзнание и огненият и поглед болезнено се впиваше в лицето на заварената й дъщеря.
— Няма значение — каза тя и облегна глава на възглавницата. — Искам да ми кажеш как моята бедна Емилия го преживя. Много ли беше мъчително?
— В интерес на истината не — съобщи й Корнелия Сула. — Ако щеш ми вярвай, майко, но тя замина за своя нов дом направо щастлива. Този Помпей е доста забележителен младеж. Досега го бях виждала само отдалеч, а и споделях старите патрициански предубеждения към него. Но той е твърде привлекателен, много повече от глупавия Глабрион, а и притежава неустоим чар. В началото Емилия плачеше, но щом Помпей й каза колко е хубава и как вече я е заобикнал, тя едва си намери място от щастие. Казвам ти, Далматика, този човек крие в себе си неща, за които не съм и предполагала. Би могъл да направи всяка жена щастлива.
Далматика, изглежда, й повярва.
— За него се разправят легенди. Преди много години Помпей си имал вземане-даване с Флора, нали се сещаш?
— Известната проститутка?
— Да. Вече са минали славните й времена, но дочувам, че продължавала да скърби по Помпей. Навремето всеки път, щом бил с нея, той оставял следи от зъбите си по цялото й тяло, не разбирам защо й е харесвало, но изглежда това я е влудявало! Помпей пръв се отегчил от връзката и прехвърлил Флора на някакъв свой приятел, което разбило сърцето й. Бедната глупачка! Проститутките нямат право да се влюбват.
— Значи няма да е чудно, ако един ден Емилия Скавра благодари на татко, задето я е отървал от Глабрион.
— А на мен ми се иска баща ти да дойде да ме види!
Денят преди секстилските иди дойде. Сула си сложи венец от трева и облече триумфални одежди, както беше обичаят, щом някой славен римски пълководец извършва жертвоприношение на Форум Боарий. Начело на многобройна делегация от сенатори, пред която маршируваха ликторите, диктаторът измина пеша краткото разстояние между дома си и Стълбите на Как, които водеха към пазарите, разтурени този ден заради празненството. Когато мина покрай статуята на Херкулес, облечен в тържествени дрехи като самия него, Сула се спря да го поздрави и да прочете молитва. След това се запъти към Големия олтар, зад който се издигаше скромната кръгла постройка на Херкулесовото светилище. Това беше стара постройка в дорийски стил, която се радваше на известна слава заради фреските, изписани от известния поет — драматург Марк Пакувий.