Хризогон вече бе осигурил втора юница, почти толкова миловидна колкото първата. Докато дойде диктаторът, икономът му бе успял да я натъпче с напоената с успокоителни трева. Всичко започна отначало и този път церемонията приключи без усложнения. Всеки от присъстващите триста сенатори повече се интересуваше няма ли някое куче да се появи отново, отколкото от това, което става около олтара.
Жертвата, дарена на Херкулес Непобедимия, не можеше да се отнесе, затова я положиха на голямата клада до олтара — както навремето бяха сторили с белия бик, който Цезар дари на Юпитер, — и я оставиха изцяло да изгори в пламъците. Щом ритуалът свърши, всички присъствали на грозната сцена побързаха да се приберат. С изключение на Сула, който трябваше да се държи като че нищо не се е случило: лично трябваше да обиколи целия град и да пожелае на гражданите чрез участие в пиршеството да споделят с него облагите, които му е отредила съдбата. Само че за каква съдба ставаше дума, след като някакво си черно псе беше опропастило тържествената церемония?
Всяка от скованите набързо дървени маси буквално се огъваше под тежестта на ястията, докато виното се лееше по-бързо от кръвта на ранен войник. Без да ги е грижа за нещастието около Големия олтар, повече от половин милион мъже и жени се тъпчеха с риба, плодове и сладкиши, без да забравят да напълнят догоре специално донесените торби — останалите по домовете, включително и робите, също трябваше да вкусят от деликатесите. Всички посрещаха Сула с поздрави, хвалебствия и благопожелания; всички му обещаваха, че до края на дните си ще го споменават в молитвите си.
Нощта бе паднала, когато най-накрая той се прибра у дома си на Палатинския хълм. Там благодари на ликторите си и ги отпрати в общежитието им, зад странноприемницата в началото на Клив Орбий. На другия ден щеше да има отделен обяд за самите тях.
Корнелия Сула го чакаше в атрия.
— Татко, Далматика иска да те види.
— Много съм уморен! — тросна се Сула. Знаеше, че повече никога няма да събере смелост да погледне жена си в очите.
— Моля те, татко, иди при нея! Докато не те види, няма да си избие от главата глупавата мисъл, която си е внушила, задето не желаеш да я видиш.
— Каква мисъл? — попита той, докато сваляше тежката тога и бързаше да се помоли пред олтара на ларите и пенатите на стената в дъното. Сведе глава, отчупи парче солена пита на мраморния перваз и овеси лавровия си венец на хляба.
Дъщеря му търпеливо изчака да свърши с церемонията и да се обърне отново към нея.
— Каква мисъл? — попита Сула отново.
— Че е нечиста. През цялото време разправя, че била нечиста.
Сула застина. От ужас не смееше да помръдне. Някъде из вътрешностите му се надигаше неподозирана сила — омраза, каквато никога не беше изпитвал, защото беше омраза и погнуса от самия себе си. В следващия миг отстъпи крачка назад и неволно вдигна ръце, все едно се бранеше от невидим нападател. През това време дъщеря му също се беше вцепенила от страх — никога досега не го беше виждала в подобно състояние.
— Нечиста! — изкрещя Сула. — Нечиста!
И хукна да се спасява вън от дома си.
Къде прекара диктаторът нощта, никой не разбра, макар че Корнелия Сула пращаше роби да го търсят. На сутринта Сула се прибра, облечен само по туника, за да завари дъщеря си, която цяла нощ го беше чакала. Хризогон й беше правил компания, той повече дори от нея имаше защо да се страхува заради господаря си.
— Добре, че си тук — стрелна го с поглед Сула. — Прати да повикат жреците, всички жреци, висши и нисши… Кажи им да ме чакат след час в храма на Кастор на Форума.
— Татко? — изплашено го погледна Корнелия.
— Днес нямам работа с жени — сряза я той и се прибра в стаята си.
Грижливо се изкъпа, след което заповяда да му донесат тога. Отхвърли първата, отхвърли втората, третата, едва четвъртата му се стори достатъчно чиста. След което, съпроводен от ликторите си (на четирима от тях също заповяда да си надянат тоги), отиде при храма на Кастор и По-лукс, където жреческото съсловие вече го очакваше.