— Казвам, че боговете Херкулес и Юпитер са се почувствали засегнати — потвърди Метел Пий. — Казвам, че трябва да отстраниш жена си от всякаква близост с теб, че никога повече не бива да я виждаш с очите си, че не трябва да й позволяваш да омърсява дома ти или законно връчената ти държавническа длъжност.
Сула не можеше да скрие мъката си, това виждаха всички с очите си.
— Аз обичам жена си — каза той през сълзи. — Тя винаги е била честна и предана с мен. Родила ми е деца. Преди да се омъжи за мен, е била честна и предана съпруга на покойния Марк Емилий Скавър, на когото също роди деца. Не знам защо боговете изискват това от мен, нито с какво жена ми е предизвикала гнева им.
— Никой не може да оспори твоята привързаност към жена ти — съгласи се върховният понтифекс, който беше неин братовчед. — Но и няма причина да мислим, че задължително някой от вас е предизвикал с нещо боговете. По-добре е да кажем, че нейното присъствие в твоя дом, както и твоето присъствие в нейния живот по някакъв начин са объркали неведомите пътища, по които милостта на боговете достига до римляните. От името на моята жреческа колегия аз заявявам, че никой от двама ви с нищо не е виновен. Никой от нас не може да държи теб, Луций Корнелий, или съпругата ти отговорни, за каквото и да е. Но каквото е станало, станало е. Повече нямам какво да добавя.
Метел Пий се извърна с лице към останалите и заговори с плътен, спокоен глас:
— Аз съм вашият върховен понтифекс! Това, че говоря, без да заеквам, е явно доказателство, че чрез устата ми говори самият Юпитер Оптимус Максимус. И ето, аз ви казвам: съпругата на този мъж е нечиста, нейното присъства в живота и дома му представлява обида в лицето на нашите богове, заради което тя трябва да бъде преместена от дома си незабавно. Няма да провеждам гласуване. Нека, който е несъгласен с мен, да се изкаже още тук и още сега.
Но го посрещна такова мълчание, все едно говореше на празния площад, а не на няколко десетки души.
Метел Пий се обърна повторно към диктатора:
— Препоръчваме ти, Луций Корнелий Сула, да дадеш разпореждания на прислугата си Цецилия Метела Далматика да бъде незабавно отведена от дома ти в храма на Юнона Соспита, където да живее до последния си час. По никакъв повод не бива да застава пред погледа ти. А щом тя напусне дома ти, Рекс Сакрорум и Фламен Марциалис — предвид факта, че нямаме Фламен Диалис, — ще извършат необходимите ритуали за пречистване на дома ти.
Метел Пий скри глава в тогата си.
— О, Небесни близнаци, вие, които се наричате Кастор и Полукс или Диоскури, или Деи Пенати, ние дойдохме във вашия храм, защото ни е нужно вашето застъпничество пред Юпитер Великия и Могъщия, чиито деца може да сте, а може и да не сте, и пред триумфатора Херкулес Непобедими. Молим ви да свидетелствате пред всички богове, че сме дошли при вас с най-честни намерения и че желаем да оправим всяко сторено по незнание зло. Според обета, който сключихме с вас преди битката при езерото Регил, се задължаваме да ви поднесен в жертва две млади жребчета, родени из една утроба, веднага щом намерим такива. Закриляйте ни, това е нашата молба, както сте ни закриляли и досега.
Ауспициите бяха проведени, колкото да потвърдят решенията на върховния понтифекс. Светлината на утрото, която проникваше в храма през широко отворената врата, се изгуби, тъй като слънцето се издигна високо в небето, и въздушното течение донесе хлад като от гробница.
— Един последен въпрос, преди да се разотидем — пожела Сула. — Трябва да заместим изгубените Сибилински книги. Макар книгата на Веге и Тагес да е все така в безопасност в храма на Аполон, тя не може да ни помогне, когато възникне неразбирателство с неримски богове, какъвто е Херкулес. По света живеят доста сибиляни, някои от тях са близки със Сибила от Кума, която бе записала своите стихове на палмови листа и ги беше поднесла на цар Тарквиний Стари преди векове. Върховни понтифексе, бих се радвал, ако пратиш някого да издири по света стиховете, които се съдържаха в изгорелите сибилински книги.
— Прав си, Луций Корнелий, това е нещо, което трябва да бъде направено — съгласи се Метел Пий. — Ще намеря човек, достоен за задачата.
Диктаторът и върховният понтифекс се запътиха заедно към дома на Сула.
— Дъщеря ми никак няма да се зарадва на новината — обясни Сула, — но ако чуе взетото решение от твоята уста, може и да не прехвърли цялата вина върху мен.