— Мисля, че започвам да разбирам — каза Цицерон. Умът му сечеше като бръснач, особено щом ставаше за подлостите на хората.
— Тъкмо по това време Волатера се вдигна на бунт и Сула стоеше под стените на града, за да ръководи обсадата. С него е бил и икономът Хризогон.
Нямаше нужда да се обяснява на Цицерон кой е Хризогон: всички в Рим знаеха за зловещия бюрократ, който отговаряше едновременно за списъците с проскрибциите, за тяхното изпълнение и за финансовите въпроси, свързани с това изпълнение.
— Братовчедите се запътили веднага към Волатера, където ги приел Хризогон. Той бил склонен да сключи сделка с тях, но срещу голяма отстъпка. Съгласил се да добави името на стария Росций към един от старите списъци с проскрибции. След което щял „да разгледа“ рутинния доклад за убийството и да „се сети“, че убитият е бил сред проскрибираните. Така поне излиза в крайна сметка. Имотите на Росций — на стойност около шест милиона сестерции — бяха веднага дадени на търг от Хризогон, който ги купи за себе си срещу две хиляди сестерции, ако щеш ми вярвай.
— Чак му се възхищавам на тоя мръсник! — възкликна Цицерон, който започваше да усеща поредната си плячка.
— Аз не бих му се възхищавал! — ядоса се Месала Нигер.
— Да, така е, той е направо отвратителен! Но какво се е случило по-нататък?
— Всичко това се било случило преди Росций дори да е разбрал за убийството на баща си. Научил едва когато един от братовчедите му се появил със заповедта на Хризогон имуществото на „проскрибирания“ му баща да бъде конфискувано в полза на държавата. И съответно самият Росций да бъде прогонен от бащината си земя. Хризогон задържал за себе си тринайсет от имотите и назначил въпросния братовчед за доживотен техен управител. Другите три имота отишли за другия братовчед. Ударът за Росций бил двоен — не само научил, че баща му бил проскрибиран няколко месеца по-рано, но и че е бил убит.
— И той повярвал ли е на тези лъжи? — попита Цицерон.
— Абсолютно. Защо да не повярва? Всеки римляни, спестил някоя и друга сестерция, се чувства застрашен да не попадне в черните списъци. Няма значение дали живееш в Рим и в Америя. Росций повярвал на всичко! И се махнал.
— А кой тогава е надушил мошеничеството?
— Градските старейшини — призна Месала Нигер. — Човек никога не може да бъде сигурен какво е вършил баща му, затова пък приятелите на баща му все ще имат представа. В крайна сметка човек се представя един пред децата си и съвсем друг пред хората, с които общува извън дома си.
— Така е — съгласи се Цицерон, който трудно се разбираше със своя баща.
— Така че приятелите на стария Росций обсъдили случилото се и се съгласили, че убитият не е бил свързан с Марий, Цина или Карбон. Затова решили да отидат до Волатера и да поискат аудиенция със самия Сула. Щели да измолят да изтрие името на Росций от списъците, за да може синът му да наследи бащиното си имущество. Натрупали писмени доказателства и тръгнали.
— И кой от братовчедите ги е придружил? — досети се Цицерон.
— Прав си — усмихна се Месала Нигер. — Придружил ги този, който получил трите имота; той дори имал наглостта да застане начело на делегацията! Междувременно другият братовчед изпреварил групата и предупредил Хризогон за намеренията им. Така че делегацията не успяла да се срещне със самия Сула. Посрещнал ги Хризогон, който обещал да представи случая на господаря си и като прибрал повечето доказателства, им обещал, че ще измоли от диктатора да махне името на Росций от списъка.
— И никой ли не се е досетил, че говорят с действителния наследник на десетте имота? — не искаше да повярва Цицерон.
— Абсолютно никой, Марк Тулий.