Царят седна обратно на стола си. Беше смаян.
— Нека ти напомня, Гай Юлий, че това е моето царство, а не сме в римска провинция. Ще ти дам каквото мога, когато мога! Ти ме молиш! Не ми заповядваш!
— Скъпи царю Никомед — отвърна му Цезар, — ти се една мишка, застанала на пътя на два слона — Рим и Понт. — Очите му бяха изгубили игривите искрици и напомниха на Никомед за Сула. — Баща ти умря толкова стар, че ти наследи трона сам твърде възрастен. Това, както и времето, което си прекарал начело на държавата си, вече трябва да са те убедили колко е крехко положението на Витиния. Повечето време от царуването си ти прекара в изгнание в Рим, а ако сега се намираш в този дворец, то е, защото тук върна римлянинът Гай Скрибоний Курион. Ако Рим, който се намира доста по-далеч от Понт, си дава сметка, че силите на Митридат, който далеч не е толкова стар, са все още значими, какво остава за теб? Витиния се третира като приятел и съюзник на римския народ още от времето на Прузий II, ти самият си се обвързал с нашата държава. Очевидно ти е по-приятно да царуваш, отколкото да бъдеш в изгнание. Това означава, че трябва да сътрудничиш на Рим и да изпълняваш исканията му. Иначе понтийският слон ще те смаже, а след това и римският. Така че за теб не остава друга възможност, освен да си избереш кой точно слон искаш да те стъпче.
Царят беше онемял. Седеше неподвижно и гледаше Цезар с уплашени очи. След като прекара така минута-две, той тежко си пое дъх и изрече:
— Не е честно!
Цезар се ядоса:
— Засрами се! Как може един цар да се излага така! Може да сме започнали не съвсем според протокола, но срещата ни е напълно официална. Ти си цар на Витиния, аз съм официално упълномощен пратеник на римския народа ти си се натруфил като стара проститутка и си готов да се разцивриш само защото са ти казали истината в очите. Не съм дошъл да чета морал на старци, които по силата на случайността се водят римски клиенти! Ти сам си го изпроси. Хайде, върви да измиеш лицето си и да продължим.
Царят на Витиния послушно се изправи и излезе от стаята.
Съвсем скоро се появи отново с измито лице и придружен от слуги с ободряващи напитки и закуски.
— Хиоско вино — предложи царят. По грейналия му поглед си личеше, че вече не се сърди. — Двайсетгодишно!
— Благодаря, но предпочитам вода.
— Вода?
Отново весели пламъчета заиграха в очите на Цезар.
— Не обичам вино.
— Както пожелаеш. И без това водата на Витиния е известна със своята чистота — примири се царят. — Какво искаш да ядеш?
Цезар повдигна рамене.
— Все едно.
Цар Никомед този път изгледа по-продължително своя гост; явно вече не го оценяваш като мъж, а като политик, с когото ще води преговори.
— На колко години си ти, Гай Юлий?
— Бих се радвал, ако ме наричаш Цезар.
— Докато не си започнал да губиш красивия венец на косите си — пошегува се Никомед. Известните му познания по латински издаваха, че е прекарал доста време в Рим.
Младежът се засмя.
— Признавам, че не е лесно да носиш цял живот име, което се отнася до гъстите ти коси! Да се надявам, че Цезаровата жилка у мен ще надвие Аврелиевата, иначе ще оплешивея доста рано. — Той се замисли малко, но накрая си призна: — Още съм на деветнайсет.
— По-млад дори от виното, което пия! — учуди се Никомед. — Казваш, че имаш и Аврелиева жилка. От Аврелии Орестите ли си или от Аврелии Котите?
— Майка ми Аврелия е от фамилията на Котите.
— А ти на нея ли приличаш? Не мога да те свържа с Луций Цезар или с Цезар Страбон.
— Някои черти съм наследил от нея, други — от баща си. Ако държиш да ме разпознаеш у някого от роднините ми, то това ще е големият брат на Луций Цезар — Катул Цезар. Ако си спомняш, тримата умряха заедно, когато Марий се върна.
— Да, спомням си. — Никомед замислено отпи от чашата си. — Обикновено римляните се отнасят почтително към царските особи. Знам, че са влюбени в републиката, но и склонни да се възхищават на чуждите царе. Теб като че ли изобщо не те интересува кой съм аз.
— Това е, защото ако Рим имаше цар, щях да съм аз — обясни Цезар.
— Защото си патриций?
— Защото съм патриций ли? Богове, не! Защото съм Юлий! А това означава, че родът ми стига чак до Еней, чийто баща е бил смъртен, но чиято майка е била самата Венера Афродита.
— Да не би да сте наследници на Енеевия син Асканий?