— В Рим наричаме Асканий Юл.
— Онзи същият, който е бил син на Еней и Кревса?
— Някои така твърдят. Кревса е загинала в пламъците на Троя, но синът й се спасил заедно с Еней и Анхиз и дошъл в Лациум. Но Еней е имал син и от Лавиния, дъщерята на цар Латин. И той също се е казвал Асканий и Юл едновременно.
— Така че ти на кой от двамата Енееви синове си наследник?
— И на двамата — отговори най-сериозно Цезар. — Разбираш ли, аз съм убеден, че Юл е бил един човек, за когото всички знаят, че е син на Еней. Но коя е била майката, в това не мога да бъда сигурен. По-романтично е да се смята, че Юл е бил дете на Кревса, но по-правдоподобно ще е, ако го е родила Лавиния. След смъртта на Еней Юл основал град Алба Лонга на Албанската планина — сега в подножието й се намира градът Бовила. Юл умрял в Алба Лонга и оставил децата си — Юлиите — да управляват. Така че ние сме били царе на Алба Лонга, а след като градът бил превзет от римския цар Сервий Тулий, сме били отведени в Рим и сме получили най-високи почести. Ние и до ден-днешен сме най-почитаните римски граждани, което се доказва от факта, че сме наследствени жреци на Юпитер Латиар, който е доста по-старо божество от Юпитер Оптимус Максимус.
— Винаги съм мислил, че въпросните ритуали се отслужват от консулите — възрази Никомед, който бе наясно с римската проблематика.
— Само на ежегодния празник, и то именно като почит към римското могъщество.
Тогава ако Юлиите са толкова височайша фамилия, защо не са сторили нищо велико през републиканската епоха?
— Защото не са имали пари — призна Цезар.
— Ах, да, пари! — възкликна Никомед. — Ужасен проблем са парите, Цезаре! И аз мен също. Аз нямам пари, за да ти осигуря нужните кораби… Витиния е разорена.
— Витиния не е разорена, а ти ще ми дадеш каквото искам, о, царю на мишките!
— Как да ти дам нещо, което нямам?
— Ами като го нямаш, какво стоиш и чакаш? — ядоса се Цезар и стана. — Остави чашата, царю Никомеде, и се залавяй за работа! — Той дори подхвана стареца под мишница. — Хайде, ставай! Ще отидем на пристанището и ще видим какво ще си харесаме.
Никомед гневно го отблъсна.
— Ще престанеш да ме учиш какво да правя.
— Не и преди да си го направил!
— Ще отидем, ще отидем!
— Веднага. Сега е тъкмо време за подобна разходка.
— Утре.
— Утре цар Митридат може да се покаже зад баира.
— Утре цар Митридат няма да се покаже! Той се намира в Колхида и е загубил две трети от армията си.
Цезар седна на стола си, видимо заинтригуван.
— Разкажи ми повече за Митридат.
— Събра четвърт милион войници, за да даде урок на диваците в Кавказ, и нападна Колхида. Типично за него! А на диваците дори не им се е наложило да се бият. Студът по високите части на планините свършил работата вместо тях. Две трети от понтийските войници са измрели от студ.
— Никой в Рим не знае за това — навъси се Цезар. — Защо не си съобщил на консулите?
— Защото научих наскоро… А и не ми е работа да осведомявам Рим!
— Напротив, докато си приятел и съюзник, длъжен си да ни информираш за подобни събития. Последното, което знаем за Митридат, е, че се е намирал в Кимерия и се е занимавал със земите си на север от Евскинския понт.
— Замина за Кимерия веднага щом Сула заповяда на Мурена да остави Понт на мира — кимна Никомед. — Но Колхида отказваше да си плаща данъка, затова той се отби и там да провери нещата и научи за варварските набези.
— Много интересно.
— Та както виждаш, слонът вече го няма.
Цезар лукаво примигна.
— О, напротив! Има един още по-голям и той се нарича Рим!
Царят на Витиния не се сдържа и се засмя:
— Добре, предавам се! Ще си имаш флотата!
В този миг в стаята влезе царица Орадалтида, придружена от малкото си кученце. Каква ли гледка е представлявал в очите й престарелият й съпруг без грим на лицето заливащ се от смях в присъствието на млад римлянин, който доста напомняше на онези млади римляни, които цар Никомед обичаше да настанява на стола до себе си, а не на такова голямо разстояние…
— Скъпа, това е Гай Юлий Цезар — обясни Никомед. — Правнук на богиня Афродита и доста по-голям аристократ от двама ни с теб. Току-що успя да ми измъкне цяла една бойна флотилия.
Царицата царствено кимна с глава.