В римската армия имаше традиция пълководецът да свика на съвет целия офицерски състав, дори и най-нисшите чинове, но тя рядко се спазваше. Сега, когато Лукул привика при себе си и най-младшите офицери, никой не се учуди, понеже трибуните бяха все свадливи и недисциплинирани люде, на които никой генерал не би разчитал твърде много. Обикновено по време на сражение младшите военни трибуни служеха за свръзка на пълководеца с по-старшите, командващи легионите. С такива задачи отпрати Лукул младежите, с изключение на един — Цезар.
— Ти ни създаваш доста грижи, но забелязвам, че не бягаш от работа и държиш да се отличиш. Затова реших да ти възложа командването на отделна кохорта, в която съм събрал най-лютите войници на Фимбрия. Ще изчакате да установя къде е най-ожесточена съпротивата на врага и ще ви пратя тъкмо там. Твоя задача ще бъде като командир да обърнеш ситуацията в наша полза.
— Пиши се мъртъв — изрече с нескрито задоволство Бибул, щом се прибраха в квартирата.
— Не и аз! — заяви Цезар.
Габиний, който много го харесваше, изглеждаше доста разтревожен.
— Ще ми се да не се набиваше толкова в очи — ядосваше се той. — Да се беше научил да си кротуваш, нямаше да те нарочат всички. Лукул ти даде задача, каквито по принцип не се дават на младши трибуни, още повече че ти за пръв път участваш във война. Цялата му армия е съставена от Фимбрианци — хора, на които е забранено да се върнат в родината. Лукул неслучайно е събрал на едно място най-горещите глави и сега ти ги пробутва на теб! Дори да се налагаше да ти предаде командването на кохорта, трябваме да е от легионите на Терм.
— Всичко това ми е ясно — кимна с глава Цезар.
— Ама ти май изобщо не се тревожиш? — учуди се Руф.
— Не — заяви той. — Аз съм човек не само с талант, но и късмет. Сами ще се уверите. — Прибра меча и камата си в ножницата и канията, след което се насочи към стаята си. Докато се разминаваше с Бибул, изрече: — Не се страхувай, толкова си дребен, че врагът дори няма да те забележи.
— Ако не беше толкова самоуверен, може би нямаше да бъде толкова нетърпим — потръпна Лентул. — Утре ще е тежък ден, Нигер.
— Най-вече за Цезар. — Той се усмихна от задоволство. — Лукул го прати на сигурна смърт.
Пред стените на Митилена бяха докарани шест обсадни кули. Всяка от тях беше достатъчно солидна и широка, за да позволи на поне сто души да се изкачат едновременно на крепостната стена и да преодолеят всяка съпротива. За нещастие на Лукул защитниците на града си даваха сметка, че шансовете им срещу обсадните машини са по-малки, отколкото ако посрещнат нападателя в открито сражение.
Посред нощта той беше събуден от новината, че портите на Митилена са отворени и шейсет хиляди души се строяват в празното пространство между крепостните стени и защитния ров, който римляните бяха изкопали пред лагера си.
Затръбиха фанфари, забиха барабани и заспалият римски лагер за секунди се превърна в огромен мравуняк, из който тичаха войници и офицери. Лукул разполагаше с четирите легиона, които бранеха римската власт в Азия: двата легиона на фимбрианците и другите два на самия Минуций Терм. Войниците в армията на Терм нямаха нищо общо с фимбрианците и очакваха след края на службата си с почести да се приберат обратно в Италия. Тяхното присъствие под стените на Митилена напомняше на фимбрианци за жестокото наказание, което беше нов повод за недоволство сред осъдените на изгнание. Пред перспективата за открито сражение Лукул искрено се страхуваше да не би фимбрианци да започнат да изнудват събратята си, като просто откажат да се бият. А това още повече налагаше Цезаровата кохорта, в която бяха включени най-бунтовните елементи, да бъде изтеглена далеч от останалите.
Лукул разполагаше с двайсет и четири хиляди души армия срещу шейсет хиляди от страна на Митилена. Но в тези шейсет хиляди души влизаха старци и малки деца.
— Какъв съм глупак! — ядосваше се Лукул. — Трябваше да се сетя за това.
— Но това ни навежда на един друг въпрос? — каза мрачно Терм — Откъде са знаели, че ще атакуваме точно днес?
— Имали са шпиони, най-вече сред жените, предполагам — отговори Лукул. — Ще трябва да ги изколим всички след това. Но лошото е, че мракът не позволява да видим как точно са се строили. Ще трябва да ги държа на разстояние, докато измисля план за действие.