— Ти си голям тактик, Лукул — ободри го Терм. — Всичко ще се нареди.
Призори Лукул се изкачи на една от обсадните кули и огледа многобройните редици на врага; войските му на свой ред бяха излезли в ничията земя между града и римския лагер и се бяха строили пред защитния ров: за няколко часа заострените колове по дъното на ямата бяха махнати, да не би да изиграят лоша шега при евентуално отстъпление. Положението си имаше и добрата страна — за римляните това щеше да е битка на живот и смърт. Стените на лагера щяха да попречат на всякакво отстъпление. Не че Лукул се тревожеше за бойния дух на войниците си: дори фимбрианците, стига да бяха в настроение, щяха да се справят под негово командване.
Преди слънцето да е изгряло, Лукул се присъедини към войската си, заобиколен от младши и старши офицери.
— Няма да се обръщам към войската, така или иначе никой няма да ме чуе — ядосваше се той. — Затова всичко зависи от вас: как ще изпълните заповедите ми. За ориентир ще ползвате голямата северна порта на града — към нея ще бъде съсредоточен нашият удар. Армията ни ще се разтегне във формата на полумесец, като крилата ще излязат малко по-напред от центъра. Но вътре в получилия се кръг ще действа отделна бойна част, която ще поеме направо към градската порта. Това означава, че крилата трябва да стоят на една линия с тази фронтова част. Понеже не разполагам с конница, налага се крилата да действат като конница. Да бъдат бързи и да удрят тежко.
Лукул беше наобиколен от около седемдесет души, офицери и центуриони. Той не сваляше поглед от Цезар и центуриона, командващ бунтарската кохорта, която трябваше да попадне под стрелите. Лукул добре си спомняше името на центуриона — Марк Силий — грубо, недодялано парвеню, което винаги даваше тон на личните делегации, които фимбрианци неуморно пращаха на началника си. Сега имаше възможност да му отмъсти, нужно му беше само да оправдае отмъщението си с убедителна тактика. Сега трябваше да реши дали да се довери на кохортата, като я използва за ударен отряд — което означаваше почти сигурна смърт за всички войници, или да я скрие някъде из крилата, където да изчака. Лукул не се колеба дълго.
— Цезар и Силий, вие ще вземете вашата кохорта и ще я изведете в центъра на кръга. Ще имате задачата да тръгнете към градската порта. Ще удържите позицията, независимо от реакцията на врага.
Това реши Лукул, след което се залови да обяснява и на останалите какво трябва да правят.
— Боговете да са ни на помощ — процеди през зъби Силий в ухото на Цезар. — Този задник Лукул ми даде голям помощник, няма що.
Младежът беше свикнал да понася обидите на центурионите, без да се ядосва, и се засмя.
— А ако този помощник е прекарал две години в компанията на Гай Марий? Дали не е по-добре началникът ти да е слушал уроците на големия пълководец Марий, отколкото да бъде някой прехвален легат, който не може да различи крило от тил?
Гай Марий! Това беше име, което продължаваше да отеква като камбана в душата на всеки римски войник. Марк Силий изгледа изпитателно началника си, склонен да си промени мнението за него.
— И какъв ти е бил на теб Гай Марий, че си прекарал две години с него?
— Беше ми чичо. И имаше вяра в мен — отговори Цезар.
— Но ти за пръв път воюваш. А това е твоята първа битка.
— Ти май всичко знаеш, а, Силий? Е, да те осведомя още малко. Аз няма да ви изоставя за нищо на света. Но ако вие решите да ме изоставите, ще ви накажа до един — закани се младежът.
— Така да бъде — прие предизвикателството Силий и се запъти към частта си, за да предаде заповедите на останалите центуриони.
Лукул нямаше навика да си губи времето. В мига, в който офицерите получиха заповедите си и ги предадоха на подчинените си, той даде знак фанфарите да свирят. Ясно му бе, че врагът няма план за действие, че огромното множество на митиленската армия просто стои и чака под стените на града си какво ще предприемат римляните. И когато римските легиони тръгнаха напред, враговете им дори не помислиха да ги атакуват. Бяха сигурни, че численото им превъзходство ще е достатъчно за победата.
Силий беше с труден характер, но това не му пречеше да преценява трезво нещата. Само за секунди цялата кохорта научи новината: началникът им бил някакво си момченце, но момченце, което е племенник на великия Гай Марий и великият Гай Марий лично го бил препоръчвал.