— Най-добре да замина веднага за Рим.
— За Рим? — изненада се Помпей. — Никакъв Рим, идваш с мен! Какво очакваш да се случи в Рим? Стадо овце ще вдигат врява по площада, докато старите баби в Сената се карат в продължение на дни… Ела с мен, ще бъде много по-забавно!
— А ти къде смяташ да отидеш?
— При Сула, разбира се.
— Не ти трябвам за това, Велики. Качвай се на коня и заминавай. Сула ще се радва да те назначи за военен трибун. Сигурен съм. Ти си войник с опит.
— О, Вароне! Нямам намерение да се записвам като младши офицер в армията на Сула! Смятам да му заведа три легиона войници! Какво, аз да бъда лакей на Сула? Никога! Смятам да бъда негов равноправен партньор.
Това изненадващо съобщение смая едновременно и съпругата, и приятеля на Помпей. Без да иска, Антистия ахна, затова веднага се отмести встрани. Той беше забравил за нея, а тя държеше да чуе всичко. Беше длъжна да знае.
През двете години и половина, откакто бяха женени, Помпей я беше напуснал един-единствен път за повече от ден. Колко прекрасни бяха тези години! Антистия можеше да се радва на цялото внимание на съпруга си. Дните й бяха изпълнени с незабравими изживявания… Като в сън. Кой би предположил? Тя, дъщерята на редови сенатор с неголеми доходи, да бъде омъжена за Гней Помпей — човека, когото наричаха Великия! Богаташ, способен да си купи, която иска жена, господар на половин Умбрия и Пиценум, красив и светлокос, все едно самият Александър Македонски се е превъплътил в него. Как баща й беше успял да й намери подобен съпруг? И то след като няколко години тя бе живяла в постоянна тревога, че така и ще си остане без подходящ мъж, толкова беше скромна зестрата й.
Разбира се, Антистия знаеше защо Помпей се беше оженил тъкмо за нея: беше благодарност за извършена от баща й голяма услуга. Защото той беше назначен съдия по делото срещу Помпей. Цялата работа беше нагласена, цял Рим го знаеше. Цина се нуждаеше спешно от пари, с които да събере армия за новия си поход, а богатствата на Помпей можеха да му осигурят нужните средства. Затова и младежът беше обвинен в престъпления, които по-скоро се отнасяха до покойния му баща — Помпей Страбон — а именно в злоупотреба с плячката от превзетия по време на войната с италийците Аскул Пицент. Ставаше дума конкретно за една мрежа за лов и за няколко свитъка книги. Забележително. Престъплението не представляваше нищо, но глобата можеше да представлява всичко: в случай, че Помпей беше признат за виновен, слугите на Цина щяха да решават каква глоба да бъде наложена — ако бяха поискали, можеха да му отнемат цялото имущество.
В подобен случай повечето римляни биха посрещнали предизвикателството, като се защитят пред съда или като подкупят заседателите; но Помпей — у когото дори чертите на лицето му издаваха галския произход — предпочете да се ожени за дъщерята на съдията. Бракът беше сключен през октомври. Ноември и декември се изнизаха неусетно, без председателят на съда, бащата на Антистия, да се е наканил да съди заподозрения. Процесът срещу новия му зет се отлагаше по най-различни причини: от божествени — ауспициите винаги се оказваха неподходящи, до чисто светски — неколцина от заседателите бяха обвинени в корупция, а Сенатът ставаше арена на празни спорове и дискусии. В крайна сметка дойде януари и консулът Карбон убеди Цина да търси другаде пари. Никой не заплашваше повече богатството на Помпей.
Осемнайсетгодишната Антистия последва своя съпруг в именията му в североизточния край на Италийския полуостров. Там, сред черните стени на Помпеевата крепост, тя се бе потопила в удоволствията от това да бъдеш жена на Помпей. За щастие Антистия беше хубаво момиче с трапчинки на бузите и закръглени форми, можеше на свой ред да го ощастливи в леглото и да гарантира по този начин блаженство за самата себе си. Когато най-сетне започна да я обхваща смътно безпокойство, то не се дължеше толкова на обожавания Помпей, колкото на верните му приятели и слуги, които не само че я гледаха отвисоко, но и не си правеха труда да го крият. Това не беше голяма тревога, не и докато Великия се връщаше всяка вечер у дома. Но ето, че се канеше да върви на война, да набира легиони и да защитава каузата на Сула! Какво щеше да прави тя без своя любим съпруг, който да я пази от слугите?
Помпей продължаваше да убеждава Варон, че единственият правилен избор е да го придружи при Сула, но дребничкият педант — да се чуди човек как за по-малко от две години, прекарани в Сената, се бе научил да разсъждава като старец — упорстваше.