— Хитрец!
— Сула е лисица като всички червенокоси мъже от времето на Одисей!
— Тогава още по-добре, че заминавам.
— И няма да се върнеш, преди Сула да е слязъл от власт?
— Точно така. Той самият обещава да се оттегли. След като проведе следващите консулски избори — може би след единайсет месеца, ако удържи на обещанието изборите да се провеждат през лятото. Догодина консули ще бъдат Сервилий Вация и Апий Клавдий. Но кого има предвид за следващата година, не знам. Вероятно Катул.
— А Сула дали ще бъде в безопасност, ако слезе доброволно от власт?
— Напълно — каза Цезар.
4
От октомври 80 г. пр.Хр. до май 79 г.пр.Хр.
— Налага се да заминеш за Испания — каза Сула на Метел Пий. — Има опасност Квинт Серторий да овладее целия полуостров.
Метел Пий погледна началника си с известно недоверие и дори укор.
— Няма как! — опита се той да му възрази. — Той може да има п-приятели сред лузитаните и позициите му на запад от Бетис са силни, но т-т-ти разполагаш с добри управители и в двете испански провинции.
— Наистина ли са толкова добри? — изгледа го накриво диктаторът. — И да са били, вече не са! Току-що научих, че Серторий е насякъл на парчета Луций Фуфидий, след като глупакът се е хванал на въдицата му и е дал генерално сражение. Четири легиона! С четири легиона Фуфидий не е могъл да надвие седем хиляди нещастници, от които две трети дори не са били римляни!
— Т-т-той, разбира се, си доведе римляните миналата година от Мавритания — кимна Метел Пий. — Но нима останалите са били лузитани?
— Да, най-обикновени диваци, Прасчо! Диваци, които не струват и колкото гвоздеите на един римски ботуш! Но се оказва, че са достатъчно способни да победят Фуфидий.
— Пфу, лоша работа.
Кой знае защо, Сула много се зарадва на последната реплика на Метел Пий и неудържимо се засмя. Мина известно време, преди да се овладее и да си върне сериозното изражение.
— Виж, Прасчо, познавам добре Квинт Серторий. И ти го познаваш! Ако Карбон бе успял да го задържи в Италия, може би нямаше да спечеля битката при Колинската порта, може би изобщо нямаше да се стигне до нея. Серторий е, ако не друго, то поне равен на Гай Марий, а Испания му е позната. Когато миналата година Луск успя да го изтика от Испания, вече се радвах как този жалък изменник ще завърши като наемник на мавританския цар и повече няма да ни създава главоболия. Но не трябваше да го отписвам толкова бързо. Серторий най-напред превзе град Тингис за сметка на цар Аскал, след това уби нашия Пакциан и му наследи римските войници. Сега се е върнал обратно в Далечна Испания и се е заел да направи от лузитанските диваци легионери по римски образец. Най-добре ще е ти да поемеш управлението на Далечна Испания, при това още от Нова година, няма да чакаме до пролетта. — Сула взе някакъв свитък от масата и победоносно го размаха пред очите на Метел. — Ще разполагаш с осем легиона! Така ще ме отървеш от бремето да търся земя и за тях. А ако заминеш в края на декември, ще можеш да отплаваш директно за Гадес.
— Това се казва бойна задача — зарадва се върховният понтифекс, на когото идеята да прекара известно време далеч от Рим му се струваше привлекателна — дори ако за целта трябваше да се бие срещу Серторий. Стига толкова религиозни церемонии, стига толкова безсънни нощи, прекарани в страх ще успее ли да изчете молитвите без грешка. Метел Пий отсега предусещаше как със самото си заминаване от Рим ще забрави всякакво заекване — вече се беше случвало неведнъж. Но сега той се сети за нещо друго.
— А кого ще пратиш да управлява Близка Испания?
— Марк Домиций Калвин, мисля.
— Няма ли да е Курион? Той е д-д-добър пълководец.
— Него ще изпратя в Африка. Калвин ще ти осигури по-добра тилова подкрепа. Курион е склонен да разсъждава самостоятелно — каза Сула.
— Разбирам какво имаш предвид.
— Калвин ще получи отделни шест легиона. Така двамата ще разполагате общо с четиринайсет! Надявам се, че са достатъчно, за да укротите Серторий!
— Разбира се! — увери го Прасчо. — Няма от к-к-какво да се страхуваш, Луций Корнелий! Испания е в б-безопасност.