Сула пак се засмя.
— Какво ме засяга мен това? Да си призная, Прасчо мили, изобщо не знам защо се вълнувам от Испания! Знам само, че докато се върнеш обратно, аз няма да съм между живите.
Метел Пий вдигна ръце.
— Глупости! Та ти си още млад.
— Беше ми предсказано, че ще умра насред славата и могъществото си — равнодушно изрече диктаторът. — Ще сляза от власт идния квинктил, Пий, и ще се оттегля в Мизен за последната голяма веселба, която ще организирам през живота си. Веселбата няма да е кой знае колко дълга, но смятам да й се отдам изцяло!
— Предсказанията не подхождат на римляни! — смъмри го Метел Пий. — И двамата знаем, че повечето гадатели лъжат.
— Не и този — не се съгласи Сула. — Той беше халдеец, при това гледаше на самия цар на партите.
Метел Пий сметна за по-разумно да не продължава спора; по-добре да насочи вниманието си към войната в Испания.
Което беше истина, Сула все повече ограничаваше дейността си. Беше приключил със законодателството, а новата конституция изглеждаше достатъчно добре защитена, за да оцелее и след слизането му от власт; дори разпределянето на земя между ветераните му беше стигнало до етап, при който той можеше спокойно да се оттегли и да прехвърли задачите на други. Най-накрая и Волатера беше превзета. Само Нола, най-старият и най-заклетият враг на Рим сред всички градове на Италия, още се държеше.
Сула беше направил всичко, което беше по силите му. Сенатът пазеше послушание, народните събрания бяха лишени от власт, народните трибуни бяха превърнати в обикновени чиновници, съдилищата бяха достатъчно защитени от обществен натиск, а бъдещите провинциални управители — ограничени от куп забрани. Хазната беше пълна, чилийците се оказваха принудени по необходимост да спазят правилата на счетоводството. Ако за конническото съсловие хиляда и шестстотинте жертви на суланските проскрибции не изглеждаха достатъчно предупреждение, Сула допълнително ги наказваше с отнемането на обществените им привилегии, а накрая за отмъщение обяви, че всички римски граждани, осъдени на изгнание от съдилища с конически състав, могат да се завърнат у дома.
Разбира се, Сула беше дал израз и на личните си пристрастия. Жените бяха особено недоволни от възстановяването на стария закон, според който жена, уличена в изневяра, няма право да се омъжи втори път след развода. Хазартът (към който Сула изпитваше лично отвращение) беше забранен, освен при залаганията на боксови срещи или на атлетически надбягвания: не за друго, а защото нито боксът, нито бягането привличаха голям интерес. Но най-голяма жертва стана държавният служител, когото той винаги беше презирал заради липсата му на чувство за организация, мързела му и продажността му. Затова диктаторът се погрижи да създаде правилник, който да обхваща всяка подробност от живота и работата на римските секретари, писари, деловодители, счетоводители, глашатаи, ликтори, вестоносци, калатори (помощници на жреческите колегии), номенклатори (под това наименование действаха специални служители, които напомняха на другите служители имената на гражданите), както и всички останали държавни; служители, които не изпълняваха конкретни функции и бяха наричани с общия термин „апаритори“. За в бъдеще никой държавен служител от изброените категории нямаше да знае предварително под чие началство ще служи при назначаването на новите магистрати; а и никой магистрат нямаше повече право поименно да си избира служители. Жребият се теглеше три години предварително и никоя група от служители нямаше да работи повече от въпросните три години за една и съща магистратура.
Сула измисли и нов начин да дразни сенаторите, като допълнение към вече издадената забрана да се вдига шум в залата и пренареждането на списъка за изказване. Според новия закон, който той записа на таблиците, сериозно се застрашаваха доходите на изпадащите в нужда сенатори, понеже се ограничаваха сумите, които делегации от провинциите можеха да похарчат, докато поднасят хвалебствия към бившите си управители в Рим: другояче казано, подобни делегации от провинцията нямаха повече възможност да използват случая, за да подкупват обеднели сенатори.
Сула беше прокарал пълна законодателна програма, която покриваше всички аспекти на римския публичен живот, а дори и много въпроси, които доскоро се смятаха за спадащи изключително към частната сфера. Всеки знаеше точните рамки на личното си състояние: колко има право да харчи, колко има право да получава от собствеността си, колко трябва да даде на хазната, за кого може да се ожени, от какъв съд може да бъде съден и за какво. И цялата тази огромна дейност беше плод, както изглеждаше, на един-единствен човек. Конническото съсловие беше отстранено от властта, затова пък героите от войните се радваха на немислими доскоро почести. Плебейското събрание и народните трибуни отстъпваха, но Сенатът настъпваше. Онези, които бяха близки с проскрибираните, бяха подложени на административен натиск, но хора като Помпей Велики се издигаха. Адвокатите, които досега се бяха справяли блестящо пред народното събрание (като Квинт Хортензий), трябваше да преотстъпят лаврите си на колегите, които по-добре се изявяваха в класическите съдилища (като Цицерон).