Сула рязко бе заявил:
— Оставете всичко на мен, аз ще уредя въпроса. Няма да позволим на Армения и Понт да решават съдбата на Египет!
Самият той отдавна бе намерил разрешение на въпроса, затова незабавно се бе насочил към богаташката вила на Пинцийския хълм, където живееше Птолемей Александър.
— Нахутеното зърно е мъртъв? — беше се зарадвал Птолемей Александър.
— Мъртъв и погребан. Царица Вереника управлява сама.
— Значи трябва да вървя! Трябва да тръгвам веднага! Няма време за губене!
— Ще тръгнеш, когато аз реша, нито миг по-рано — грубо го беше срязал Сула. — Седни, царю, и ме изслушай.
Негово величество беше седнал. Безкрайните му воали му придаваха вид на парцалена топка, очите му гледаха доста смутено изпод стибия, с който рисуваше не само веждите, но и скулите си — това беше желанието на Птолемей, да заприлича на жива погребална маска с изрисуваните всевиждащи очи на Озирис. Египтянинът беше боядисал в черно и клепачите си, а над клепачите беше се боядисал с бяло, така че на Сула му беше невъзможно да проникне в погледа на човека Птолемей Александър — той имаше пред себе си само някакво анонимно изображение на египетски владетел. Подобен грим, бе разсъждавал неведнъж диктаторът, имаше подчертано зловещ ефект — навярно това беше и целта.
— Не можеш да говориш на един цар като на свой подчинен — беше се възпротивил Птолемей Александър.
— Няма нито един цар на света, който да не ми е подчинен — бе му отвърнал с презрение Сула. — Аз управлявам Рим! А това ме превръща в най-великия владетел между водите на Океана и Инд. Затова ще ме изслушаш, царю, и няма да ме прекъсваш! Можеш да отидеш в Александрия и да заемеш престола. Но само при определени условия. Разбираш ли ме?
— Какви условия?
— Да си напишеш завещанието и да го оставиш на съхранение при колегията на весталките, тук, в Рим. Завещанието трябва да бъде съвсем просто. В случай, че умреш без законен наследник, ще завещаеш цялото си царство на Рим.
Птолемей Александър беше ахнал при това предложение.
— Не мога да го направя!
— Можеш да направиш всичко, което поискам от теб. Ако държиш да царуваш в Александрия… Това е цената, която искам от теб. Египет трябва да мине под римско управление, ако не се сдобиеш със законен наследник.
Очите на египтянина се бяха завъртели наляво-надясно иззад изрисуваните клепачи, плътно начервените му устни се бяха раздвижили нервно, сякаш спореха една с друга как да отговорят на римлянина. Кой знае защо, Сула се беше сетил за Луций Марций Филип.
— Добре, съгласен съм на тази цена — беше вдигнал рамене Птолемей Александър. — За разлика от останалите египтяни аз не вярвам в задгробния живот, така че не ме вълнува какво ще стане след смъртта ми.
— Прекрасен довод! — беше го похвалил Сула. — Доведох секретаря си, за да подпишеш документа още сега. Разбира се, ще използваш всички царски печати и ще се подпишеш с личния си картуш. Не искам да се разправям с александрийци след смъртта ти. — Той беше плеснал с ръце и заповядал на египетските слуги да извикат личния секретар на царя. — Всъщност има и още едно условие.
— Какво? — отчаяно бе попитал царят.
— Мисля, че притежаваш две хиляди златни таланта, депозирани в една банка в Тир. Там те стоят още от времето на баба ти Клеопатра. Митридат успя да докопа парите, които беше оставила на остров Кос, но не и това, което е било скрито в Тир. А цар Тигран все още не е успял да покори финикийските градове. Достатъчно проблеми му създават евреите. Ще оставиш тези две хиляди таланта злато на Рим.
Един поглед и царят се бе убедил, че няма място за спорове; пак беше вдигнал рамене и бе кимнал в съгласие.
Секретарят Флоскул бе дошъл, Птолемей Александър бе пратил робите си да донесат печатите и картуша, с което на бърза ръка завещанието беше изготвено и свидетелите се подписаха под него.
— Ще го внеса вместо теб — беше казал Сула на прощаване, — тъй като ти нямаш право да прекрачваш померия.
Два дни по-късно Птолемей Александър Млади бе заминал от Рим заедно с александрийската делегация и от Путеоли беше хванал кораб за Египет; по-удобно бе да се прекоси Средното море в тази му част, след което да се следва африканският бряг от Римска Африка през Киренайка до Александрия. Освен това самият египетски цар бе държал да не приближава гръцки, малоазийски и финикийски брегове, да не би агенти на Митридат или Тигран да го заловят.