Същата пролет в Рим бе дошло спешно съобщение от Александрия, в което римски агент (навярно търговец, служещ и на родината) съобщаваше за трагедията, сполетяла цар Птолемей Александър II. Като пристигнал след дългото пътешествие по море, царят се оженил за своята сестра и братовчедка едновременно Вереника. Осемнайсет дни царят си царувал мирно и тихо и прикривал нарастващата си ненавист към жена си. Но на деветнайсетия ден от царуването си рано сутринта Птолемей Александър навярно си казал, че като жена Вереника не представлява пълноценно човешко същество, и заповядал убийството на своята четиридесетгодишна жена, сестра, братовчедка и царица. Заедно със своя баща Нахутеното зърно Вереника обаче отдавна управлявала Египет, затова жителите на Александрия я обожавали. В по-късните часове на този деветнадесетия ден от царуването на Птолемей Александър II народът щурмувал двореца, извел насила царя и буквално го разкъсал на агората. Египет се оказал изведнъж без цар и без царица.
— Чудесно! — без възкликнал Сула, щом прочете докрай писмото на своя агент, и веднага беше пратил в Александрия римска Сенатска делегация начело с бившия цензор Марк Перперна. Делегацията трябваше да занесе последното завещание на цар Птолемей Александър II. По пътя обратно за дома римските сенатори имаха за задача да се отбият и в Тир, за да приберат двете хиляди таланта злато.
И от този пролетен ден до самата Нова година никой нищо не бе чул нито за делегацията, нито за съдбата на Египет. Докато не се прибра самият Марк Перперна.
— От самото начало бяхме преследвани от лош късмет — разказваше той на Сула. — При бреговете на Крит претърпяхме корабокрушение и ни плениха пирати — два месеца бяха нужни, за да съберат гръцките градове в Пелопонес достатъчно пари за откуп, накрая трябваше да продължим пътуването си към Кирена на запад и оттам покрай либийския бряг до Александрия.
— И как пътувахте? С пиратски кораб? — попита Сула, който съзнаваше колко сериозна е новината, но пак изгаряше от желание да се изсмее на глас; Перперна изглеждаше толкова състарен, толкова съсипан, толкова изплашен…
— Както правилно предположи, с пиратски кораб.
— И какво ви се случи, след като най-накрая пристигнахте в Александрия?
— Нищо добро, Луций Корнелий, нищо добро! — Перперна тежко въздъхна. — Заварихме александрийците в много по-добро положение, отколкото очаквахме. Бяха действали бързо и енергично. Знаели са много добре към кого да се обърнат, след като ликвидират Птолемей Александър.
— С каква цел да се обръщат и към кого?
— С цел да си приберат двете копеленца на Птолемей Сотер, Луций Корнелий. Веднага пратили просители при цар Тигран в Сирия да измолят освобождаването на двамата младежи едновременно: по-големият щял да управлява Египет, а по-малкият — Кипър.
— Умно, но не и неочаквано. Продължавай.
— Докато стигнем Александрия, цар Птолемей Авлет вече ни чакаше на престола, а жена му — дъщерята на цар Митридат — седеше до него под името Клеопатра Трифена. По-малкият брат, когото александрийци са свикнали вече да наричат Птолемей Кипърски, бил пратен да управлява Кипър в качеството на регент. Жена му — още една дъщеря на Митридат — била заминала с него.
— А тя как се казва?
— Митридатида Ниса.
— Цялата тази история е незаконна — навъси се Сула.
— Не и според александрийци!
— Продължавай, Перперна, продължавай! Стигаме вероятно до най-лошото.
— Е, разбира се, ние показахме завещанието и съобщихме на александрийци, че сме дошли в качеството си на официална римска делегация, за да осъществим анексирането на царство Египет към Римската империя и превръщането му в римска провинция.
— И те какво ти отговориха, Перперна?
— Изсмяха ни се, Луций Корнелий. Адвокатите им използваха няколко различни метода, за да ни убедят, че завещанието е нищожно, след което ни посочиха царя и царицата и ни уведомиха, че имат напълно законен наследник на египетския престол.
— Но те не са законни!
— Само според римските закони, говореха адвокатите, отричайки, че нашето право може да важи в Египет. Според египетското право, което според мен се състои най-вече от разпоредби, налагани според случая в една или друга ситуация, но все, с цел да защитят моментните интереси на александрийци, царят и царицата на Египет са напълно законни владетели.