— И вие какво направихте, Перперна?
— Какво можехме да направим, Луций Корнелий? В Александрия беше струпана войска! Можехме само да благодарим на родните си богове, че успяхме да се измъкнем живи и здрави от Египет.
— Много правилно — съгласи се Сула, който нямаше навика да се заяжда за дреболии, когато имаше да решава наистина важни въпроси. — И все пак факт е, че завещанието е напълно законно, следователно Египет по право принадлежи на Рим. — Диктаторът нервно барабанеше с пръсти по масата. — За нещастие Рим не може да реагира решително в този момент. Трябваше да пратя четиринадесет легиона в Испания, за да усмирят Квинт Серторий, а нямам никакво намерение да правя разходи по нова военна кампания. Не и докато Тигран си разиграва коня из Сирия, без да има кой да го спре… След като в момента партите се изтребват взаимно в гражданска война. Ти успя ли да запазиш завещанието?
— О, да, Луций Корнелий.
— Тогава още утре ще уведомя Сената какво се е случило и ще върна завещанието на весталките да го пазят до деня, в който Рим ще е в състояние да завладее Египет със сила. Мисля, че друг начин да встъпим във владение на нашето законно наследство няма.
— Египет е баснословно богата страна.
— Не ми казваш нищо ново, Перперна! Птолемеите са седнали на най-голямото гърне с жълтици на света, а земите им са едни от най-плодородните. — Сула си придаде изражение, с което сочеше, че разговорът е приключил, но накрая добави: — Предполагам, всичко това навежда на мисълта, че не си успял да прибереш златото на Птолемей от Тир?
— О, в това успяхме без особени затруднения, Луций Корнелий. Банкерите ни предадоха парите само срещу показване на завещанието. По пътя за Рим, както ти изрично ни беше заповядал.
Сула прихна да се смее.
— Добра работа си свършил, Перперна! Готов съм да ти простя юридическото поражение в Александрия! — Той стана и доволно потри ръце. — Сумата е добре дошла за хазната. Надявам се, че и Сенатът ще се съгласи. Излиза поне, че не сме си похарчили напразно парите за делегация.
Всички източни владетели създаваха усложнения — едно от наказанията, които Рим трябваше да търпи заради собствените си вътрешни неуредици. Необходимостта Сула да се завърне в родината не му беше позволила да сломи окончателно мощта на Митридат и Тигран. Той едва си беше тръгнал за Италия, когато Митридат поднови интригите си в Кападокия. Луций Лициний Мурена (управител по онова време и на Азия, и на Киликия) веднага бе започнал военни действия срещу понтийците — без знанието и позволението на Сула и в противоречие с договора от Дардан. На първо време Мурена се беше справил отлично, докато от самонадеяност не беше претърпял няколко злощастни поражения на понтийска земя. Сула се беше принудил да прати стария Авъл Габиний, за да заповяда на Мурена да се прибере обратно в границите на провинцията си. Имаше намерение да накаже Мурена заради безразсъдното му поведение, но тъкмо тогава възникна конфликтът с Помпей; затова на Мурена бе позволено да се прибере в Рим и дори да ознаменува триумф, за да постави Помпей на мястото му.
Междувременно Тигран беше използвал последните шест години, за да разшири арменското царство в южна и западна посока за сметка на царството на партите и на бързо разпадащото се царство Сирия. Беше се възползвал от ситуацията, когато научи, че старият партски цар Митрадат е твърде болен, за да се заеме с предвижданото нахлуване в Сирия, твърде болен дори да възпре нашествието на варварите масагети, които завзели северните и източните краища на собственото му царство, както и да попречи на един от синовете си, Готарзес, да узурпира властта във Вавилон.
Както самият Тигран беше предрекъл навремето, смъртта на Митрадат Партски доведе до война за партското наследство, усложнена до крайна степен от факта, че покойният владетел имаше три официални царици — двете бяха негови сестри, третата — дъщеря на самия Тигран на име Автома. Докато различните синове от различните жени на Митрадат воюваха за жалкото наследство, още една жизненоважна за царството сатрапия се отцепи — богатата област Елам, напоявана от водите на притоците на Тигър — Хоасп и Паситигър. Пристанищата на изток от делтата на Тигър и Ефрат, единствените в царството, които не се затлачваха с тиня, бяха изгубени, както и Суза, една от царските резиденции. Независимо от това, синовете на стария цар Митрадат продължаваха своята братоубийствена война.