„Цар на царете“, горчиво размишляваше Сула. Нямаше начин някое източно деспотче да се сдобие с власт и да й обяви за цар на царете. Изглежда, дори двете копелета Птолемей Сотер, които сега уж управляваха Египет и Кипър заедно с понтийските си царици, се бяха обявили за царе на царете. Но завещанието на Птолемей Александър ІІ беше напълно законно; това той добре знаеше, защото лично бе свидетелствал как египтянинът подписа документа, рано или късно Египет щеше да принадлежи на Рим. Засега Птолемей Авлет щеше да бъде оставен да си носи короната; но не и да управлява на спокойствие, закани се Сула. Протежетата на Митридат не биваше да знаят миг покой. Римският Сенат щеше да праща послание след послание до Александрия с искане Птолемей Авлет да слезе от престола и да предаде Египет на законния му владетел — римския народ.
Колкото до самия Митридат Понтийски — той бил загубил някакви си двеста хиляди войници из мразовитите кавказки планини, — той трябваше да престане да напада Кападокия. След като прати жалба до Сула заради действията на Мурена, който бил плячкосал и опожарил четиристотин селища по течението на река Халида, Митридат отново бе завзел кападокийските брегове на същата тази река Халида. И за да убеди съседите, че агресията му е законна, той осигури нова жена на цар Ариобарзан, поредната от дъщерите си. Когато Сула научи, че момичето е само на четири години, той прати нов посланик до цар Митридат и му заповяда на всяка цена да освободи територията на Кападокия. Посланикът наскоро се беше завърнал е писмо от Митридат, който обещаваше да се изтегли; нещо повече, обещаваше да прати в Рим делегация, която да ратифицира официално договора от Дардан.
— Дано не си прави сметката делегацията му да пристигне след година-две — каза си Сула, докато мислено се прощаваше с досадните източни деспоти и търсеше жена си. Вече беше далеч от кабинета му и той, без да се усети, завърши разсъжденията си пред нея: — Защото ако такива са му плановете, няма да ме заварят… Да ги видим как ще се оправят сами със Сената!
— Какво каза, любов моя? — сепна се Валерия.
— Нищо. Дай целувка.
Целувките й бяха нежни, а самата Валерия Месала беше топъл и мил човек. На първо време поне Сула се радващ на четвъртия си брак. Но не го намираше за особено стимулиращ. Донякъде това се дължеше на старостта и болестта му, но също така на неспособността на всички римски аристократки да бъдат умели съблазнителки. Сула така и не можеше да срещне онази жажда за плътско изживяване, която търсеше у всеки свой партньор. Диктаторът все по-трудно извършваше своите подвизи, но за целта трябваше и отсрещната страна да го предизвиква! Как така жените можеха да се влюбят в някой мъж, но да не се отдадат изцяло на сексуалните му фантазии?
— Предполагам, че жените са просто пасивни получатели на нашата страст, Луций Корнелий — отговори на въпроса му Варон, станал неволен събеседник по тази деликатна тема. — Жените са създадени да приемат, да задържат, да съхраняват — това нещо, което тръгва от мъжкия пенис и излиза с раждането на бебето. А този, който съхранява, е по природа пасивен. Налага се да е пасивен! Същото е и с животните. Мъжкарят е активният участник в сношението, той е този, който търси да се отърве чрез контактите си с различни женски от това, което напира у него.
Беше дошъл да съобщи на Сула, че Помпей ще посети за кратко Рим; дали диктаторът би желал да разговаря с младия му приятел? Но вместо да уговори аудиенция за другаря си, сам Варон се оказа поканен на аудиенция.
Сула свъси почернените си вежди.
— Да не би да искаш да кажеш, Вароне, че всеки почтен съпруг трябва да се чифтоса с половината женски свят в града?
— Не, разбира се, че не! — уплаши се Варон. — Така и така, всички жени са пасивни, дали с една или с много, мъжът ще си остане незадоволен!
— Значи искаш да кажеш, че ако мъжът иска да задоволи в истинска степен своите плътски желания, той трябва да си потърси партньори сред собствения си пол? — попита го все така сериозен старецът.
— Ух! Ъх! Хм! Не, Луций Корнелий! Определено не.
— Тогава какво да прави един почтен съпруг?
— Аз изследвам нещата само от природната им страна, така че не съм достатъчно образован, за да говоря и поетичната! — промърмори Варон, който започваше да съжалява, че е посетил този толкова потаен и способен да плаши старец. Работата беше там, че от времето, когато Варон се бе заел да маже болното лице на Сула с мехлема, диктаторът до такава степен го беше обикнал, че започна да споделя с него всякакви свои тайни. А ако младият човек не се обадеше известно време, той му се сърдеше.