— Спокойно, Вароне, не виждаш ли, че се шегувам? — засмя се Сула.
— Човек никога не знае дали се шегуваш, или говориш сериозно, Луций Корнелий. — Варон се замисли как да съобщи за идването на Помпей.
— Дочувам — не се стърпя Сула, — че Варон Лукул е успял да се отърве от осиновената си сестра… Твоя братовчедка, предполагам.
— За Теренция ли говориш? — Лицето му грейна от радост. — О, да! Голям късмет!
— Не си спомням кога за последен път — усмихна се Сула, който започваше да изпитва слабост към клюките — богата жена е имала проблем да си намери съпруг.
— Въпросът не стои точно така. Човек винаги може да намери желаещ да се ожени за богата жена. Проблемът с Теренция, която е най-опърничавата жена в Рим, е, че открай време е отказвала да общува с който и да било кандидат, одобрен от роднините й.
Сула се ухили до уши.
— Искаш да кажеш, че е предпочитала да си стои у дома и да трови живота на Варон Лукул?
— Може би. Макар че доколкото знам, тя го харесва. Просто у нея нещо е сгрешено по природа — и как би могла тя да се промени, щом й е заложено по рождение?
— Какво се е случило тогава? Да не се е влюбила от пръв поглед?
— Не става дума за любов от пръв поглед. Връзката беше предложена от нашия искрен приятел и едновременно с това изпечен мошеник Тит Помпоний, който напоследък започна да се нарича Атик заради любовта си към Атина. По всяка вероятност двамата с Марк Тулий Цицерон са се познавали от много отдавна. А откакто ти, Луций Корнелий, уреди нещата тук в Рим, Атик придоби навика да се появява поне веднъж в годината в родния си град.
— Знам — кимна Сула, който нямаше нищо против финансовите операции на бившия си съсед, както нямаше нищо против тези на Крас. Нека Крас трупа пари, Сула се възмущаваше само от факта, че доскорошният му съюзник бе стигнал дотам с алчността си да злоупотребява с проскрибциите.
— Както и да е, славата на Цицерон като юрист все повече расте. Та с нея пораснали и амбициите му. Но кесията му е празна. Налагало се да си намери някоя богата наследница, макар да се очертавало тази наследница да е някоя от незабележителните момиченца, дъщеря на съмнителни римски новобогаташи. Но Атик му предложил Теренция. — Варон замълча и се вгледа в събеседника си. — Ти изобщо познаваш ли Марк Тулий Цицерон?
— Помня го доста добре от времето, когато беше момче. Покойният ми син, с когото бяха връстници, се беше сприятелил с него. По онова време на Цицерон се гледаше като на чудо. Но откакто синът ми умря, та чак до делото срещу Секст Росций, изобщо не съм го виждал, ако се изключи службата му като писар в щаба ми по време на Съюзническата война в Кампания. Никак не се е променил. Просто си е намерил своята естествена среда. И сега е все така педантичен, словоохотлив и надут, какъвто си го спомням и като малък. Забележи, че това са качества, подходящи за добрия адвокат! Но не мога да му отрека, че има изключителен вкус към изящната фраза, а пък и изобщо е доста интелигентен! Най-голямата му грешка е, че има общо с Гай Марий. И двамата са от Арпин.
Варон кимна в съгласие.
— Та Атик понатиснал Варон Лукул, който обещал да предаде Цицероновото предложение на Теренция. И за огромна негова изненада сестра му поискала да се запознае с Цицерон! Вече била слушала за забележителните му изяви в съда, затова казала на Варон Лукул, че е склонна да се омъжи за човек, който е способен да придобие слава. Цицерон, казала тя, може да се окаже подходящ.
— Колко е голяма зестрата й?
— Огромна! Двеста таланта.
— Следователно кандидати за ръката й винаги биха могли да се намерят и сред тях все ще има по-красив от Цицерон. Започвам да уважавам тази Теренция. Не са много жените в Рим, устояли на професионалните зестрогони.
— Теренция е грозна, намусена, свадлива и свидлива — рече Варон. — Вече е на двайсет и една, а още не е пожелала да се омъжи. Мен са ме учили, че момичетата трябва да слушат главата на семейството и да се омъжват, за когото им кажат, но не се е родил мъжът, който може да заповяда каквото и да е на Теренция.
— А бедният Варон Лукул е толкова мил човек. — На Сула ставаше все по-забавно.
— Именно.
— И така, Теренция се запознала с Цицерон?
— Да, запозна се. И се случи нещо, в което не можехме да повярваме — пожела да се омъжи за него.