Но Сула възприе падането на Нола като знак. Можеше да се оттегли от властта със самочувствието, че късметът никога не го е напуснал — от деня, когато спечели своя венец от трева под стените на Нола, до слизането си от политическата сцена, когато Нола се предаваше. Месеците май и юни изминаха в постоянно прехвърляне на мебели и вещи към Мизен, докато специално назначени строители ремонтираха и пренареждаха вилата: малък театър, очарователен парк със сенчести дъбрави, водни каскади и множество фонтани, огромен дълбок басейн, няколко допълнителни помещения, по всяка вероятност за очакваните пиршества и други веселби. Към всичко това се добавяха и шестте жилища за гости, които цял Мизен обсъждаше: кого смяташе Сула да забавлява след оттеглянето си? Да не би да очакваше царя на партите?
Най-накрая дойде и месец квинктил с последните избори, проведени от диктатора Сула. За голяма мъка на Катул той беше избран втори консул.
В началото на месеца Валерия Месала и двамата близнаци на Сула и Далматика заминаха за Кампания: вилата беше готова да ги посрещне. Никой в Рим не очакваше изненади. Диктаторът щеше да си отиде, също както беше дошъл и както беше сломил всякаква опозиция, той и сега щеше да си спази обещанието, при това в атмосфера на всенародна почит и подкрепа сред целия Сенат. Рим щеше да се прости със своя пръв диктатор от сто и двайсет години насам, а и първия, който някога беше управлявал повече от шест месеца.
Аполоновите игри, организирани за пръв път векове по-рано от някой славен предшественик на Корнелий Сулите, минаха и заминаха, както и изборите. В деня след формалното провеждане на изборите за консули и претори народът се тълпеше на Форум Романум, за да види с очите си как Сула сам ще свали от плещите си тежкото бреме на властта. Предпочиташе да стори това пред целия народ, не в ограничения кръг на римските сенатори. Затова вместо в Курия Хостилия церемонията се проведе на рострата — един час след изгрев-слънце.
Сула се държа с достойнство и внушаваше както никога страхопочитание у околните. Най-напред освободи двайсет и четиримата ликтори, като им поднесе скъпи (поне според разбиранията на свидливия Сула) подаръци; след това се обърна с реч към тълпата и начело на всенародно шествие се запъти към Марсово поле, където подложи на гласуване официалното премахване на закона на Валерий Флак, който го назначаваше за римски диктатор. Сула отиде в народното събрание диктатор, но се прибра оттам като обикновен гражданин, лишен от империум и официална длъжност.
— Но бих желал някои от вас да дойдат да ме изпратят, когато замина от Рим — обърна се той към Вация, Клавдий Пулхер, Катул, Лепид, Цетег и Филип. — Бъдете на Капенската порта час след изгрев-слънце утре! На Капенската порта, повтарям! Искам да ме видите как се сбогувам завинаги с Рим.
Разбира се, всички му се подчиниха. Той можеше да е частно лице и официално да не притежава никакви правомощия, но след толкова време диктатура никой не си правеше илюзиите, че до смъртта си Сула ще бъде опасен за всички.
Затова онези, които бяха поканени, се отзоваха на уговорката. Само трите най-известни протежета на Сула отсъстваха: Лукул, Мамерк и Помпей. И тримата се намираха далеч от Рим. Лукул беше в разгара на подготовката за римските игри през септември, Мамерк си почиваше в Кума, а Помпей се беше скрил в родния Пицен, за да чака на спокойствие раждането на първото си дете. Когато по-късно научи за събитията край Капенската порта, той благодареше на съдбата, че е бил далече; но Лукул и Мамерк съжаляваха.
Пазарът от вътрешната страна на портата беше изпълнен с хора, които се занимаваха с всекидневните си дела продаваха, купуваха, пазаряха се, ходеха на училище, шляе се, задяваха се, хапваха си. Разбира се, групата сенатори техните официални тоги направи известно впечатление, всички страни се дочуха обичайните за подобни срещи ругатни по адрес на висшето общество и управляващите, но куриатните сенатори и преди бяха чували подобни обръщения, затова не им обърнаха внимание. Вместо това се наредиха до внушителната арка и зачака.