Скоро отнякъде се разнесе силна музика. Тълпата на пазара се раздвижи и се отдръпна в двете посоки, за да пропусне задаващото се откъм Палатина шествие. Най-отпред вървяха окичени с цветя и облечени в червени тоги проститутки. Всяка от тях дрънкаше с дайрета и бъркаше в гънките на тогата си, за да сипе розови цветчета по главите на зрителите. След проститутките идваха изроди и джуджета с гримирани лица или шапки — маски със звънчета по краищата. Джуджетата гротескно се поклащаха и се спъваха в дългите поли на шарените си наметала, които отдалеч напомняха на многоцветна дъга. По-нататък следваха музикантите, някои съвсем голи, опасани само с венци от цветя, други навлечени с кожи като мистични сатири, трети — в полумъжки, полуженски дрехи, все едно са евнуси. Между музикантите, заобиколено от танцуващи и кикотещи се деца, се клатушкаше пийнало магаре с позлатени копита, розов венец и огромна сламена шапка с две зеещи дупки, през които се подаваха клепналите му уши. На наметнатия му с пурпурен плат гръб седеше не по-малко пияният Луций Корнелий Сула, който в едната си ръка държеше златна чаша и разливаше червено вино в опитите си да отпие. Беше облечен в контешка пурпурна туника, извезана със злато, и се беше окичил с два венеца: един на врата и друг на челото. До магарето вървеше някакво, общо взето, красиво същество, което искаше да мине за жена, но очевидно беше мъж. Жената — мъж се радваше на гъсти, дълги, черни коси, които тук-таме бяха прошарени от сребрист кичур. Едрата й фигура изпълваше почти прозрачната женска роба от шафран. Жената — мъж държеше в ръце голям златен съд, от който наливаше вино в златната чаша на Сула.
По едно време Сула забеляза арката на портата и внезапно нареди всички да спрат, но сред музикантите, изродите и проститутките настъпи такъв смут, че те започнаха да се блъскат и препъват едни в други. Магарето залитна и е облегна на близката чешма; Сула понечи да цопне във водата, но жената — мъж със златната амфора го хвана и го издърпа на обратната страна. Диктаторът стъпи здраво на крака и се насочи към смаяните сенатори. Някъде по пътя обаче разголените прелести на пияните проститутки го разсеяха и той клекна, за да бръкне с пръст в женската гордост на една от тях. Вместо да се възмути, тя едва не изпадна в екстаз.
Докато музикантите и останалите изправят редиците и подновят песните и танците, Сула се изравни с двамата консули и все така прегърнал красивата жена — мъж, размаха златната си чаша за поздрав.
— Млъкнете! — изрева изведнъж той по адрес на свирачите и певиците. Те млъкнаха и настъпи дълбока тишина.
— Е, най-после! — възкликна Сула. — Първият ден на свободата!
Златната чаша започна да изписва кръгове из въздуха, докато начервената му уста се разкривяваше в огромна усмивка и разкриваше противните беззъби венци. Лицето му под абсурдната червено-оранжева перука беше боядисано с бял грим, за да не си личат жестоките червени белези от болестта. Но червилото се бе размазало на лицето му, сякаш имаше зееща рана, която несръчен лекар е успял да зашие с дебели червени конци. Сула беше пиян.
— В продължение на повече от трийсет години — започна той да обяснява на консулите — аз отричах себе си. Отрекох се от любовта и от удоволствията, най-напред заради собственото си име и амбициите си, а после, след като получих всичко — заради доброто на Рим. Но всичко вече свърши. Свърши веднъж и завинаги! Ето, връщам ви обратно Рим, връщам ви го, дебелоглави, тесногръди, тъпоумни и коравосърдечни нещастници! Ето ви свободни да изливате злобата си върху цялата страна, ето ви свободни да избирате, когото искате, да харчите държавните пари за глупости, да не мислите за утрешния ден и да се ръководите само от собствения си жалък интерес. В следващите трийсет години, чуйте ме какво предричам, в следващите трийсет години вие и вашите наследници ще сте успели да разрушите всичко!
Сула погали с пръсти лицето на приятеля си, много нежно, като в израз на искрена любов.
— Всички го познавате, разбира се, така де, тия, дето ходите на театър. Метробий. Моето момче. Моето момче за цял живот!
Той се обърна на другата страна, придърпа черните къдрици към себе си и звучно целуна Метробий по устата.