С хълцане и сподавен смях Сула се насочи към пияното си магаре и с помощта на Метробий го възседна отново. Пъстрото шествие се събра наново и се изниза през Капенската порта към разклона на Вия Латина и Вия Апия. Хората от пазара се наредиха подир празнуващите, за да ги изпратят.
Сенаторите се чудеха къде да се дянат, особено след като консулът Вация се разрида като малко дете. Обърканите управници се отправиха към домовете си, докато Апий Клавдий се опитваше да утеши колегата си.
— Не мога да повярвам! — говореше Цетег на Филип.
— Мисля, че се налага да повярваме — отговори му той. — В крайна сметка нали затова ни покани на този парад на травеститите? Според мен се опитва да ни разтърси из основи, да ни внуши, че сме свободни, че нямаме повече нищо общо с него.
— Как така да ни разтърси из основи? Какво искаш да кажеш?
— Сам го чу. В продължение на повече от трийсет години Сула е действал против собствената си природа. Успя да заблуди дори мен. Успя да заблуди цялото висше общество. Представи си каква радост е за него да може веднъж завинаги да си отмъсти за проваленото детство! Рим е бил управляван, напътстван и реформиран от един извратен тип. Ние сме били разигравани от панаирджийски актьор. Представи си как ни се е надсмивал през всичките тези години!
Сула наистина се смееше. Смееше се по целия път от Рим до Мизен, докато двамата с Метробий пътуваха в окичената с цветя носилка в компанията на развилнелите се вакханки. Когато пристигнаха, той великодушно покани всички участници в шествието да му гостуват. Междувременно към гостите се бяха присъединили известният комик Росций, мимът Сорекс и още много представители на театралната гилдия.
Шествието се спусна към вилата на Сула, в която навремето бе живяла Корнелия, майката на братята Гракхи, символ и стълб на римските добродетели. Наобиколили пияния Сула и пияното му магаре, празнуващите нахлуха в тихия дом, който доскоро беше пазил спомена за една толкова свята личност.
„Либер Патер“ наричаха всички доскорошния диктатор — „свободния отец“. Поздравяваха го с въздушни целувки с игривите мелодийки на флейтите, а той хълцаше, заекваше и се хилеше насреща им.
Празникът продължи осем дни и се превърна в наистина паметно събитие заради несметните количества вино и храна, които бяха погълнати, и заради безбройните никому непознати гости, които продължаваха да пристигат от съседните вили и села. Домакинът посрещаше всички като приятели от детинство и ги запознаваше с най-известните курви на Рим.
Встрани от тази шумотевица стоеше Валерия, която отказваше да вземе участие в празника; още при пристигането на пияния си съпруг тя се беше прибрала и залостила в покоите си, където се обля в сълзи. Едва след известно време Метробий лично се представи на вратата й и я убеди да му отвори.
— Нещата няма да са вечно такива, Валерия Месала. Сула от много години очакваше този ден, затова не бива да му се сърдим. Само след няколко дни той ще се кае за случилото се — очаквам дотогава да се разболее и да се откаже по принуда от участие във веселбата.
— Ти си негов любовник — взираше се в него Валерия.
— Аз съм му любовник от времето, когато ти още не си била родена — отвърна й мило той. — Аз му принадлежа. Винаги съм му принадлежал. Но и ти също му принадлежиш.
— Любовта между мъжете е нещо отвратително и долно!
— Глупости. Това са само предразсъдъци, които порядъчните ти роднини са ти втълпявали. Но откъде можеш да си толкова сигурна? Какво си видяла ти от живота, Валерия Месала, освен потискащата самота на една римска аристократка, лишена от правото да бъде себе си? Това, че аз присъствам в този дом, не означава, че тук няма място и за теб; също както и това, че Сула се ожени за теб, не означава, че няма нужда от мен. Ако искаш да останеш, ще трябва да се примириш с факта, че в живота му има повече от една любов.
— Всъщност като че ли нямам голям избор — изрече Валерия. — Трябва или да се върна в дома на брат си, или да се науча да живея насред тази вакханалия.
— Точно така. — Метробий й се усмихна с разбиране и съчувствие, след което се наведе и я погали по врата.
— Той не те заслужава — каза Валерия.
— Всичко, което представлявам, дължа на него — отговори Метробий. — Ако не беше той, щях да си остана най-обикновен актьор.
— Изглежда, нямам какво друго да правя, освен да се присъединя към този цирк! Но ако нямаш нищо против, сега-засега ще изчакам атмосферата да се успокои. Не съм подготвена за подобни веселби. Когато решиш, че той има нужда от мен, повикай ме.