И така се разделиха. Както Метробий беше предрекъл, осем дни след началото на оргията Сула се разболя и гостите бяха отпратени. Мимът Сорекс и комикът Росций се скриха в отредените им жилища, докато Валерия, Метробий и Луций Тукций се опитваха да помогнат на Сула. Понякога той им благодареше за усилията, но друг път умишлено им утежняваше живота.
Най-накрая, след като се възстанови донякъде и свикна със спокойния живот край морето, бившият диктатор се зае с написването на отдавна мечтаните си мемоари. Тържествено бе обявил пред Валерия и Метробий, че ще отдаде дължимото на последните стълбове на римския политически морал като Катул Цезар и самия себе си и в същото време ще подпише с перото си окончателната смъртна присъда на злосторници като Гай Марий, Цина, Карбон и останалите марианци.
Към края на годината, в която консули бяха Вация и Апий Клавдий, Сула вече си беше установил своего рода режим в Мизен и околните бяха свикнали с него. Известно време старецът щеше да прекара над мемоарите си, в които ожесточено отричаше политическите си врагове, най-вече Гай Марий, чието зловещо лице трябваше да остане завинаги запечатано в историята; най-голямо удоволствие Сула изпитваше, докато пишеше за Югуртинската война и изтъкваше своите заслуги за пленяването на нумидийския цар — ха-ха, къде беше Марий да му открадне втори път заслужените лаври… Но след няколко дни, прекарани край писалището, Сула изведнъж захвърляше перото и се отдаваше на голяма си страст — театралните представления, които той самият поставяше, или на поредната многолюдна оргия, в която всичко беше позволено. Той беше човек с въображение, затова не се отказваше да внася новости в живота си, като например лов на голи момченца и момиченца из парка, конкурс за най-необичайна поза при полов акт, екстравагантни карнавали, при които участниците можех да се облекат наистина според фантазията си. Сула събираше приятели да се надлъгват и да си разправят анекдоти, след което организираше голи забави на лунна светлина или дневни партита около големия басейн, където присъстващите гледаха в захлас изпълненията на голи момчета и момичета във водата. Развихрилата се фантазия на Сула сякаш нямаше граници в склонността му да търси все нови и нови сексуални изживявания. Все пак гостите забелязаха, че бившият диктатор никога не прибягва до насилие или контакти с животни, нещо повече, научеше ли, че някой от гостите изпитва слабост към подобни забавления, той го отпращаше.
Колкото и да го криеше обаче, здравето му видимо се влошаваше. След новогодишните празници половата му активност осезаемо намаля; в края на февруари нищо повече не можеше да го възбуди. И когато си даде сметка за това, Сула изпадна в мрачно настроение.
От всички високопоставени приятели на Сула единственият, който посмя да го посети в Мизен, беше верният Лукул. Целия квинктил той прекара в Африка, където заедно с брат си се отдадоха на лов за диви зверове, които да пуснат на игрите през септември. Когато Лукул се върна в Рим в средата на секстил, целият град продължаваше надълго и нашироко да обсъжда поредните слухове за скандалните оргии, които се разигравали във вилата на Сула в Мизен.
— Всички, които сега сте склонни да го осъждате, погледнете се най-напред себе си — ядосваше се Лукул. — Сула е свободен да върши каквото си пожелае.
Но самият той трябваше да изчака края на римските игри, за да намери достатъчно свободно време да посети покровителя си. Сула беше почти трезвен и продължаваше да громи престъпния Гай Марий.
— Ти си единственият, Лукуле — посрещна той приятеля си. В насълзените му, зачервени очи все още блестеше някогашният лукав поглед.
— Никой няма право да те критикува! — заяви Лукул. — Ти се посвети на Рим!
— Така е, посветих се. И не отричам, че ми беше доста трудно. Но, моето момче, ако не се бях подложил на такива ограничения през годините, нямаше да изпитам и наполовина насладата, която изпитвам сега!
— Разбирам го. Особено ако се имат предвид всички привлекателни страни на сегашния ти живот — намигна му той и отмести поглед към пленителното създание, което танцуваше голо-голеничко пред отворения прозорец на кабинета. Момичето едва беше навлязло в пубертета.
— Нали беше казал, че ги харесваш по-младички? — подсмихна се Сула и се наведе, за да сграбчи Лукул за рамото. — Изчакай я да си свърши танца и след това можеш да се поразходиш с нея.