— Какво си направил с майките?
— Нищо. Просто ги купувам от тях.
Лукул остана. А и после често идваше.
Но през март, изгубил всякаква жизненост, Сула ставаше все по-неконтролируем, дори за Валерия и Метробий. За изненада на всички, се оказа, че Валерия е бременна. Надяваше се детето да е от Сула. Но не можеше да му го каже и изпитваше ужас при мисълта, че един ден може да забележи. Всичко се беше случило един декемврийски ден, когато Лукул беше донесъл някакви много специални гъби, както той самият каза, от Африка. Като в някакъв кошмар тя си спомняше как всички мъже бяха споделили ласките й, като се започне със Сула и се свърши със Сорекс, та дори Метробий. Това беше единственият случай, когато беше взела участие в общата веселба, но ужасяващите последици я караха да потръпва от ужас и погнуса.
Сула все по-често изпадаше в същински бяс и с часове крещеше и шеташе нагоре-надолу из вилата. Близките му трябваше да го следват неизменно навсякъде, да не би да налети на някое от децата, които купуваше, за да задоволява долните страсти на приятелите си, или от стариците, които чистеха и перяха. Като се имаше предвид охраната от наемници-суланци, които пазеха бившия диктатор, всеки от околните, който се опитваше да го вразуми, рискуваше да стане жертва на гнева му.
— Не можем да му позволим да убива! — тюхкаше се ужасен Метробий.
— Иска ми се да се примири с това, което му се случва — плачеше Валерия.
— Но ти самата ми изглеждаш доста зле.
Той не знаеше колко неуместна е забележката му; Валерия най-сетне си призна, че е бременна, а това не биваше да се знае.
— Кой знае? — зарадва се той. — Може и аз най-сетне да стана баща! Вероятността е едно към четири.
— Към пет.
— Към четири, Валерия. Детето не може да бъде от Сула.
— Той ще ме убие!
— Живей ден за ден, все едно нищо не се е случило, и в никакъв случай не казвай на Сула — посъветва я актьорът. — Никой не знае какво крие бъдещето.
Скоро след това Сула започна да изпитва остри болки в областта на черния дроб. Ден и нощ той неуморно крачеше из просторния атрий, неспособен да остане на едно място. Единствената му утеха беше мраморната баня до спалнята.
— Онзи глупак, дето изхвърля нощното му гърне, е пуснал слуха, че Сула е разяждан от червеи отвътре — ядосваше се лекарят Тукций пред Метробий и Валерия. На лицето му беше изписано дълбоко презрение към подобни невежи. — Понякога ми иде да се пропия при мисълта колко неграмотни са хората, как си нямат и представа на какво се дължат човешките болести! Мислите ли, че ще успея да убедя прислугите, че червеите са нещо съвсем естествено, че те цял живот съжителстват с нас.
— А тези червеи какво ядат? — пребледня от ужас Валерия.
— Това, което ядем и ние — отговори Тукций. — Сигурен съм, че следващия път, когато отида в Рим, ще чуя тази глупава история и там. Робите са най-големите клюкари.
— Успокои ме, няма що — каза Метробий.
— Не съм искал да те успокоявам, а само да те предупредя да не слушаш какво си говорят робите. Действителността така и така не е радостна. Урината му — продължи Луций Тукций — е по-сладка от мед, а кожата му мирише на презрели ябълки.
Метробий го изгледа с отвращение.
— Ти си му опитвал урината?
— Да, но след като използвах един стар трик, който знам още от малък, от една знахарка. Оставих малко от урината му в една чинийка на открито. Всички мухи и пчели се насъбраха. Луций Корнелий пикае захаросан мед.
— И губи тегло буквално пред очите ни.
Валерия задъхано попита:
— Той да не умира?
— О, да — отговори Луций Тукций. — Като оставим меда — нямам представа на какво се дължи, но знам, че е признак на смъртоносна болест, — черният му дроб е безнадеждно увреден от виното.
Черните очи на Метробий се изпълниха със сълзи и той отмести поглед встрани.
— Трябваше да се очаква.
— Какво ще правим сега? — попита съпругата на Сула.
— Ще видим. — Двамата изчакаха Луций Тукций да се върне при пациента си. И щом двамата с Валерия останаха сами, Метробий изрече най-тъжните слова на земята: — От толкова години го обичам. Преди много, много време го умолявах да ме остави при себе си, нищо че това означаваше да напусна спокойния си, сит живот, за да заживея в мизерия. Но той ми отказа.