Още същия ден, докато двамата с Бургунд бяха излезли да се поразходят, Цезар чу градските глашатаи да съобщават за процеса срещу Филодам и Артемидор, който щял да се състои на следващия ден на градския пазар.
На сутринта Цезар не бързаше; искаше всички да се съберат на процеса, за да се появи последен. Появата му наистина бе посрещната с изненада — един римски благородник, сенатор и герой от войната, изведнъж се появява на сцената. Нещо повече — младежът дори не е в клиентни отношения с никого от присъстващите си съграждани. Никой не го познаваше по име, може би не се сещаха кой е заради липсата на лената и апекса — жреческите одежди, с които беше известен доскоро. Но младият римлянин носеше широка пурпурна ивица на туниката си, беше загърнат в снежнобяла тога, носеше кафяви кожени обувки като всеки римски сенатор. Към всичко това се добавяше венецът от дъбови листа на главата му, който изискваше по закон всички римляни да станат на крака и да аплодират непознатия.
— Аз съм Гай Юлий Цезар, племенник на диктатора Луций Корнелий Сула — представи се младежът на Клавдий Нерон и вдигна ръка за поздрав. — Минавах оттук и чух някаква врява! Казах си, че може би ще ви е нужен съдебен заседател.
Името му естествено говореше много — повече заради Фламинството, отколкото заради сражението при Митилена; никой от присъстващите не беше засякъл Лукул в Рим, та да знае с подробности как е протекла обсадата на Митилена. Предложението на Цезар да заеме място сред заседателите беше отклонено, но веднага му беше намерен стол. Непознатият не само беше герой, но и роднина на диктатора.
Даден беше ход на делото. Сред заседателите имаше предостатъчно римски граждани, тъй като и Клавдий Нерон и Долабела бяха довели голям брой държавни служители себе си, както и цяла кохорта римски войници от Пергам, все фимбриани, които веднага познаха младия Цезар и радостно се развикаха. Още една причина управителят да се отнесе толкова любезно с него.
Макар че Верес беше истинският обвинител, формално ролята се играеше от някакъв местен жител, римски гражданин. Обвинителят беше лихвар и имаше голяма нужда от ликторите на Клавдий Нерон, които му помагаха да си събира лихвите. Човекът си даваше сметка, че ако не се съгласи да чете обвинението, ликторите щяха да престанат да му помагат. Всички гърци в града се бяха скупчили край трибунала, хвърляха заканителни погледи, размахваха юмруци и не спираха да коментират чутото от трибуната. Но така и никой не бе намерил смелост да се застъпи официално за Филодам и Артемидор, които трябваше да се защитават сами, при това според не съвсем познатото им римско право.
Цезар мълчаливо разсъждаваше що за гавра с правосъдието е подобен процес: Клавдий Нерон, официалният председател на съда, дори не се опитваше да ръководи пледоариите, вместо това цялата инициатива беше у Верес и Рубрий, които бяха страна в делото; Долабела беше съдебен заседател и си позволяваше на глас да прави коментари в подкрепа на подчинените си, също както и Верес, съдебен заседател като него. Когато зрителите — гърци си дадоха сметка, че на обвиняемите дори няма да се предостави възможност да изложат своите показания, някои от тях започнаха да викат и да прекъсват римляните; но на площада стояха и чакаха петстотин въоръжени легионери, които винаги щяха да се справят с тълпата.
Решението на заседателите беше да няма решение; мнозинството поиска делото да се остави за преразглеждане — единственият начин заседателите да изразят несъгласие с манипулираното дело, без да се изложат открито на гнева на Верес.
Когато чу решението на съда, той изпадна в паника. Ако Филодам и Артемидор не бъдеха екзекутирани незабавно, те на свой ред биха могли да поведат дело срещу него в Рим, заедно с подкрепата на цял един град. Дори имаше възможност присъстващият на делото римски сенатор да свидетелства в тяхна полза: Верес бе останал с впечатление, че Гай Юлий Цезар не заема неговата страна. Младежът не се беше издал нито с дума, нито с жест, но това само по себе си намекваше, че не подкрепя обвинението. А този Цезар се оказваше роднина на диктатора Сула! Беше изключено при други обстоятелства и Клавдий Нерон да събере повече смелост — ако новото дело се гледа в Рим, пред римска публика. Стигнеше ли въпросът до Рим каквито и обвинения да повдигнеше Верес срещу управителя на Азия, в очите на съда те биха изглеждали като опит за дискредитиране на свидетел.