Че Клавдий Нерон разсъждаваше в подобна насока, си пролича, когато обяви, че пренасрочва делото за началото на лятото. Това означаваше по всяка вероятност, че друг ще бъде управител на провинцията, както и на Киликия. Въпреки убийството на римския ликтор Филодам и Артемидор можеха да се измъкнат на свобода. А веднъж свободни, можеха на свой ред да заминат за Рим, където да повдигнат обвинение срещу Гай Верес. Така поне личеше от речта на Филодам:
— Ние, социите, знаем, че живеем под закрилата и грижите на Рим, затова трябва да отговаряме пред управителя, пред неговите легати и пред всички римски служители. Чрез тях всички ние отговаряме пред римския народ и Сенат. Ако не желаем да се подчиним на римските власти, даваме си сметка, че ще се наложат репресии и мнозина от нас ще пострадат. Но какво да правим ние, които не се ползваме с римско гражданство, тогава, когато Рим позволява на някакви си помощници на провинциалните управители да преследват нашите деца с нечисти помисли, нещо повече — да ги отвличат пред погледа на родителите им? С моя син не сторихме нищо повече от това да защитим нашата сестра и дъщеря от поругаване! Никой не е искал да отнеме човешки живот, а и не беше гръцка ръката, която първа посегна. Аз бях изгорен с вряла вода в собствения си дом, докато се опитвах да попреча на приятелите на Гай Верес да отвлекат дъщеря ми, да я обрекат на позор и безчестие. Ако не бяха дошли синът ми и неговите приятели, дъщеря ми наистина щеше да бъде отведена и обезчестена. Гай Верес не се държа като цивилизован представител на цивилизован народ, напротив — прояви се като варварин.
Решението делото да се пренасрочи, взето от името на изцяло римски състав на съдебните заседатели, при това въпреки постоянните внушения от страна на Долабела и Верес обвиняемите да бъдат осъдени, вдъхна повече смелост у гръцките жители на Лампсак, които изпратиха Клавдий Нерон и целия съд с хули, подигравки и обидни жестове.
— Ще пренасрочиш делото за утре — поиска Верес от Клавдий Нерон.
— За лятото — отвърна му без желание да спори той.
— Не и ако държиш да станеш консул, приятелю — закани се виновникът. — Ще те катурна с най-голямо удоволствие, можеш да ми имаш вяра! Каквото съм казал на Долабела, отнася се и до теб. Или ще правиш каквото ти казвам, или ще си носиш последствията. Защото ако Филодам и Артемидор доживеят да започнат дело срещу мен, това ще означава, че аз вече съм започнал дела и срещу теб, и срещу Долабела, много, преди каквито и да е гърци да са дошли в Рим. Ще се погрижа и двамата да бъдете осъдени за незаконно събиране на данъци. Така че ще ви вържа ръцете да не можете да свидетелствате срещу мен.
Делото беше преразгледано още на следващия ден. Верес цяла нощ не мигна — трябваше или да подкупва подкупните, или да заплашва неподкупните; а през цялото време нещастният Долабела трябваше да му прави компания.
Тежките усилия, които двамата хвърлиха през нощта, дадоха резултат. С малко мнозинство съдебните заседатели признаха Филодам и Артемидор за виновни в убийството на римски ликтор. Клавдий Нерон нареди незабавното изпълнение на присъдата. Държани на разстояние от римската кохорта, жителите на Лампсак трябваше да гледат безпомощно как баща и син биват бити с камшик на голо. Когато отсякоха главата на стареца, той беше вече в безсъзнание, но Артемидор дори над дръвника продължаваше да ридае — не толкова заради себе си или заради стария си баща, колкото заради сестра си, която оставяха сама на този свят.
Щом всичко свърши, Цезар се шмугна сам в тълпата от гърци, които вече дори не се гневяха, ами безмълвно плачеха. Друг римлянин не се виждаше наоколо. Обградени от кохортата фимбриани, Клавдий Нерон и Долабела вече си събираха нещата и слизаха към кея. Но Цезар имаше какво да каже. Докато наблюдаваше процеса, беше придобил представа кои са по-влиятелните хора сред тълпата, затова и поиска да говори с тях.
— Лампсак не е достатъчно голям и многолюден, за да се вдигне на бунт — убеждаваше ги той, — но това не означава, че възмездие няма да има. Не съдете за всички римляни по тези жалки създания, които видяхте, и не се отдавайте на гнева си. Давам ви дума, че щом се завърна в Рим, ще подведа Долабела под съдебна отговорност и ще направя така, че Верес никога да не бъде избран за претор. И то не защото очаквам някакво възнаграждение, а заради собствено удовлетворение.
След това се запъти към дома на Янитор, за да се запознае лично с Верес, преди последният да е напуснал Лампсак.