— Има кой да се грижи за нея.
— Колко души знаехте за нея?
— Само старейшините на града.
Цезар не знаеше какво повече да каже. На свой ред си събра нещата и побърза да напусне Лампсак.
Гай Верес бързаше към пристанището. Как смееха тъпи гърци да я крият, все едно е троянската Елена, когато тя била същинска горгона!
Долабела никак не се зарадва, че отплаването се забавя заради многото сандъци с откраднати вещи на легата му! Клавдий Нерон вече си беше тръгнал, а с него — и петстотинте фимбрианци.
— Да мълчиш! — кресна му Верес, когато управителят се заинтересува къде е легендарната Стратоника. — Оставих я в Лампсак. Какъвто градът, такива и жените му.
Началникът му вече започваше да се чувства незадоволен след няколко седмици далеч от услугите на сексуалните си партньорки в Киликия; затова и Верес скоро си възвърна неговото благоволение, което му остави възможност да използва дългото плаване за сериозни планове. Щеше да върне Долабела в предишното му състояние на блажена летаргия и в това време щеше да изхарчи за своя сметка остатъка от бюджетната субсидия. Значи Цезар си правел сметката да дава хора на съд? Нямаше да му оставят възможност! Той, Верес, щеше да е първият! Щом Долабела се завърнеше в Рим, той щеше да намери някой сериозен обвинител и щеше да свидетелства против него. Щеше да му осигури доживотно изгнание. Тогава и никой не би могъл да оспори сметководните книги, които той, новият квестор Гай Верес, щеше да връчи на хазната. Жалко, че не беше успял да се добере до Витиния и Тракия, но, общо взето, се беше справил доста добре през изминалата година.
— Дочувал съм — сподели той пред Долабела, след като отминаха Пергам, — че в Милет предели най-прекрасната вълна на света, да не говорим за красивите гоблени и китеници. Да спрем в Милет да видим какво ще си харесаме.
— Така и не мога да се примиря с факта, че двамата гърци са умрели напразно! — възмущаваше се Цезар пред Никомед и Орадалтида. — Защо? Кажете ми, защо те просто не показаха момичето на Верес, да знае за какво става въпрос? С това щеше да се сложи точка на цялата тази тъжна история! Защо са настоявали да превърнат една комедия, в която ролята на глупака се е играла от Верес, в трагедия, чиито жертви станаха самите те? Дори Софокъл трудно би измислил подобна фабула.
— Най-вече от гордост — отговори просълзената Орадалтида. — А може би и заради гражданската си чест.
— Може би всичко това щеше да е донякъде обяснимо, ако като малко дете момичето е изглеждало по-привлекателно. Защо никога не са я показали и пред никого? Никой не би ги осъдил за това.
— Единственият човек, който би могъл да отговори на въпроса ти, Цезаре, умря на пазара в Лампсак — рече Никомед. — Сигурно за всичко е имало причина, поне според самия Филодам. Може да е дал обет пред някое божество, може би обетът е бил наследен от майката, която го е зарекла да пази детето на всяка цена. Може и това да е съзнателна саможертва, кой знае? Ако знаехме отговорите на всички въпроси, животът нямаше да представлява подобна мистерия. И трагедиите винаги щяха да се избягват.
— При вида й трябваше да заплача. Вместо това се засмях на глас. Тя не можеше да направи разлика, но Верес я направи. Затова и предпочетох да се засмея. Още дълги години смехът ми ще го преследва.
— Колко странно, че още не сме се запознали с въпросния? — учуди се царят.
— Няма и да се запознаете. — Той не можеше да скрие задоволството си. — Гай Верес си събра багажа и се прибра обратно в Киликия.
— Защо?
— Защото аз го накарах.
Царят отбеляза:
— Иска ти се да си спасил двамата нещастници.
— Разбира се. Истинска агония е да гледаш как някакви идиоти раздават измисленото си правосъдие в името на Рим. Но аз ти се кълна, Никомеде, че никога няма да се държа като тях, когато получа тяхната власт!
— Няма нужда да ми се кълнеш, вярвам ти.
Разговорът между тримата се проведе още при завръщането на Цезар, затова той побърза да се оттегли в покоите си, където да се погрижи за някои свои лични тревоги. Три нощи беше преспал под покрива на пристанищната кръчма, три нощи подред някоя пристанищна красавица го беше яхвала, докато спи. Толкова изтощен се чувстваше, че позволяваше на малкия си предател да извлича максимално удоволствие от случайните запознанства, без да се замисли с кого си има работа. Вследствие, на което хвана въшки. Запознанството му с малките гадини го беше изпълнило с такъв ужас, че той не смееше да се докосне до храна. Беше изпробвал разни подръчни средства, за да се отърве от нашествието, но болезнената реакция на собствения му организъм го беше убедила да не прекалява. По пътя между Лампсак и Нимодия бе решил да ги удави в ледените води на някаква река, но не успя.