Със стиснати зъби и свити юмруци Цезар рязко се изправи.
— Моля да ме извиниш, царю, но трябва да се отърва от нечие нежелано присъствие — подхвърли той.
— Имаш предвид въшки? — позна веднага царят, който имаше опит в тези работи. Орадалтида и кучето вече си бяха отишли и той можеше да говори без задръжки.
— Полудявам! Какви гадни, отвратителни същества!
Никомед го придружи към покоите му.
— Има един-единствен начин да се предпазиш от гадините докато пътуваш — рече царят. — Той е доста болезнен, особено първия път, но върши работа.
— Ако трябва и по горещи въглени ще мина, само ми кажи какво да сторя!
— Във вашето римско общество може да се намерят хора, които да го изтълкуват като излишна женственост! — подразни го Никомед.
— Това е нищо в сравнение с мъчението, което сега изживявам. Кажи ми!
— Трябва да оскубеш всички косми по тялото си, Цезаре. Под мишниците, по слабините, по гърдите — ако имаш и там. Ако искаш, ще ти пратя човека, който се грижи за нас двамата с Орадалтида.
— Веднага, царю, веднага! — Той се почеса по главата. — Ами какво да правя с косата си?
— И там ли имаш посетители?
— Не мисля, но имам чувството, че всичко ме сърби.
— Там въшките са от друг род, а и не издържат на хигиеничен живот. Не мисля, че някога ще те нападнат, защото си достатъчно висок. Разбираш ли, те не могат да пълзят нагоре, затова се прехвърлят само от по-високи на по-ниски хора. — Никомед се засмя. — Можеш да ги прихванеш от Бургунд, но не и от друг. Освен ако курвите в Лампсак не са опирали главите си в твоята.
— Курвите в Лампсак ме нападаха, докато спя, но мога да те уверя, че веднъж буден, я карах по бързата процедура!
Разговорът беше доста необичаен, затова Цезар щеше да го помни цял живот. И да се радва на късмета си… Ако премахването на окосмяването щеше да го предпази от тази напаст, той щеше да се скубе цял живот.
Робът, когото Никомед му прати, беше истински експерт по въпроса. При други обстоятелства Цезар щеше да му забрани да го докосва, но при създалата се ситуация нямаме избор. Изгаряше от желание лечението да започва.
— Ще скубя по няколко косъма на ден — предложи робът Деметрий.
— Ще изскубеше повечето още днес — отвърна му мрачно Цезар. — Успях да удавя всички в банята, но предполагам, че яйцата им са полепнали по цялото ми тяло. Изглежда за това не мога да се отърва от тях. Пфу!
Деметрий чак извика от уплаха.
— Не е възможно! Дори аз да се заема, болката пак ще е ужасна!
— Още днес ще свършиш по-голямата част от работата.
И така Деметрий се залови да скубе. Пациентът му притежаваше голяма смелост, затова предпочиташе да умре, но да не издаде нито с жест, нито със стон неописуемата болка. Когато цялото изпитание мина, Цезар усети колко по-добре се чувства. Дори се радваше на голото си тяло в сребърното огледало, което цар Никомед специално беше осигурил за почетния си гост. Гол като червей, той не можеше да се нагледа на новия си образ. Дори смееше да твърди, че така изглежда по-мъжествен! Колко странно…
Като роб, получил свободата си, Цезар се запъти тържествен към трапезарията. Приятното усещане, което изпитваше, си личеше в грейналия му поглед. Цар Никомед го изгледа доста особено, но Цезар просто му намигна да си мълчи.
В продължение на шестнайсет месеца Цезар остана в или близо до Витиния — време на идилия, което щеше да си спомня както за най-прекрасния период от живота си, докато на петдесет и третата си година не навлезе в най-приятния. Посети Троя, за да отдаде почит на славния си предшественик Еней, на няколко пъти беше в Песин, във Византион, навсякъде из Мала Азия — без Пергам и Тарс, където Клавдий Нерон и Корнелий Долабела останаха да управляват.
Като се оставят настрана почти роднинските му връзки с Никомед и Орадалтида, Цезар се сдоби с още едно изключително ценно приятелство: по време на престоя си в Мала Азия той има щастието повторно да се запознае с един свой забравен роднина — Публий Рутилий Руф, вуйчо на майка му Аврелия.