— Съмнявам се. Дошъл е тук с намерение да излови пиратите.
Това Цезар научи и от устата на самия Вация, когато двамата се срещнаха. Вация и Метел Пий бяха връстници. Поначало Сула бе разчитал да осигури консулската длъжност на Вация още преди девет години, заедно с Гней Октавий Рузон, но тогава Луций Корнелий Цина беше спечелил изборите. Вация, също както и Метел Пий, трябваше да чакат дълги години, за да получат това, което смятаха за свое законно право — най-висшата длъжност в Рим. За награда след толкова дълга вярна служба Сула му беше осигурил управлението на Киликия; самият Вация би предпочел другата консулска провинция — Македония, но тя се беше паднала на колегата му Апий Клавдий Пулхер.
— Който така и не е стъпил още на македонска земя — ядосваше се Вация пред Цезар. — По пътя се разболял тежко в Тарент, та се прибрал в Рим. За щастие това станало преди Долабела Стария да е напуснал провинцията, затова останал да я управлява. До деня, в който Апий Клавдий успее да поеме властта.
— Какво му има на Апий Клавдий?
— Не знам какво е, но го мъчи от доста време насам. През цялото време, докато бяхме консули, той не беше пълноценен. Каквото и да му кажех да го разведря, той си беше все така унил. Но е почти разорен, затова управлението на провинцията е от жизнена важност за него. Ако не замине няма да може да възстанови семейното богатство.
Цезар се намръщи, но нищо не каза. Мислеше си колко остаряла и погрешна е старата управленска традиция, според която всеки римлянин, пратен да ръководи някоя провинция, почти насила се превръщаше в крадец и разбойник. Именно традицията оставяше на управителя правото да раздава гражданство, да сключва договорите за държавни поръчки, да урежда таксови облекчения, да прибира цялата разлика между приходите и разходите в собствената си кесия. Сенатът и хазната мълчаливо се примиряваха с подобна политика, понеже така самото управление на провинциите излизаше по-евтино. Това беше най-убедителното обяснение защо толкова малко хора в Сената участваха в съдебните дела срещу колеги, уличени в злоупотреби. Но никой не се замисляше как подобна експлоатация на провинциите сееше омраза и раздори сред римските владения, които някой ден щяха да значат много.
— Разбирам, че сме щели да воюваме срещу пиратите, Публий Сервилий? — попита Цезар.
— Точно така — отговори управителят, затрупан с всякакви книжа пред себе си. Изглежда, точно канцеларската дейност най-много го радваше, нищо че по душа не беше нито алчен, нито стиснат, а и финансовото му положение беше цветущо. Сервилий Вация беше практичен човек — една успешно проведена война срещу пиратите щеше да му осигури съвсем приличен дял от плячката, за който никой не би могъл да претендира. — За нещастие — продължи той — налага се да отложа бойните действия. Вследствие на дейността на моя предшественик провинцията е останала без финансови средства. Ще трябва да използваме текущата година да оправим вътрешните дела на провинцията.
— Значи нямаш нужда от мен? — попита с известна нервност в гласа Цезар. Беше твърде млад, за да се радва на писарска работа в някоя прашна военна канцелария.
— Напротив, имам — подчерта Вация. — Твоята задача ще с да осигуриш бойния ни флот.
Цезар го изгледа накриво.
— За подобна дейност вече имам известен опит.
— Знам. Тъкмо затова те повиках. Ще трябва корабите да са боеспособни и по възможност големи. Също така ни трябват повече на брой, за да се разпръснат при нужда в няколко ескадри. Времената, когато пиратите нападаха с по някоя и друга лодчица, безвъзвратно отминаха. В днешно време те разполагат с истински биреми и триреми, че дори и квинквереми. Движат се на същински ескадри начело с адмирали, по тия места ги наричат стратези. Кръстосват моретата като бойни ескадри, флагманските им кораби са боядисани в злато и пурпур, в скритите им бази главатарите им се ползват с царски почести, а дори обикновените пирати тънат в по-голям разкош от богаташите в Рим. Луций Корнелий успя да убеди Сената защо ме праща на такова далечно и непознато място като Киликия. Защото именно в този край на Средиземно море пиратите са разположили своите най-важни бази, затова и оттук трябва да се заемем с разчистването.
— Бих бил по-полезен да разуча къде се намират тези бази… Сигурен съм, че подобна задача няма да ми е по-трудна от събирането на флотилия.