— Говори се, че самата богиня е пожелала пяната да стои само на това място.
— Значи мехурчетата са това, което тя е оставила от себе си. — Цезар свали тогата си и се наведе да развърже сенаторските си обуща. — Трябва да се изкъпя в тях, принцесо.
— Ако не беше неин праправнук, щях да те предупредя да не го правиш — каза му принцесата, без да сваля поглед от него.
— Защо? Да не би религията да го забранява?
— Не е забранено, но не е и мъдро. Прапрабаба ти убива всички неразумни плувци.
Цезар излезе жив и здрав от вълните, но я завари съблякла робата си. Беше го чакала. На ръката му беше останала пяна; Цезар се наведе, за да погали с нея гладката й гърда.
— Чувствам се изгорен от самата Венера — заключи той и легна при нея. Беше мокър и опиянен от допира си с вълшебната морска пяна. Венера не само го беше миропомазала, но дори му беше осигурила красива жена, която само чакаше да му достави удоволствие; дъщеря на могъщ цар, но родена само за него (както се увери, щом я облада). Любовта и усещането за власт се сливаха в неописуемо изживяване.
— Изгорена от Венера — каза на свой ред Митридатида и се изтегна блажено като огромна златиста котка. Богинята я беше дарила с един забележителен миг.
— Ти знаеш римското име на Афродита — чудеше се замаяният от толкова много щастие правнук на богинята.
— Всички знаят по малко за Рим.
Цезар й се беше наситил.
Той се изправи — нямаше навика да се излежава дълго, след като е правил любов.
— Е, Митридатида Ниса, ще използваш ли влиянието си, за да ми уредиш нужните кораби?
— Колко си хубав… — Принцесата се облегна на лакът. — Без никакви косми, като бог.
— Доколкото забелязвам, и ти си така.
— Всички жени в двореца се скубят, Цезаре.
— Но не и мъжете?
— Не! Тях ги боли.
Той се засмя. Навлече си туниката, завърза си обувките и се зае с трудната задача да се омотае в сенаторската си тога.
— Хайде, жено, ставай! — подкани я Цезар. — Имаме цяла ескадра да извоюваме, а и един космат съпруг да убеждаваме, че сме гледали пяната и нищо повече!
— О, него ли! — Тя започна да се облича. — Той не се вълнува какво сме правили двамата с теб. Няма как да не си забелязал, че бях девствена.
— Забелязах.
Очите й лукаво заблестяха.
— Смея да вярвам, че ако не бях в състояние да ти издействам корабите, нямаше дори да ме погледнеш.
— Отричам подобни обвинения — отвърна й той. — Веднъж ме обвиниха, че точно по този начин съм се сдобил с една друга ескадра, но това, което отговорих тогава, важи и до ден-днешен — по-скоро бих се пробол с меча си, отколкото да използвам женски номера. Но ти, красива, мила принцесо, се оказа истински дар от богинята. А това е различно.
— Не те ли обидих?
— Ни най-малко. Но това, че се сети да попиташ, доказва, че си интелигентно момиче. Дали си наследила тази си черта от баща си?
— Може би. Той е умен човек. Но в някои отношения е глупак.
— В какви отношения?
— Неспособен е да слуша съветите на другите. — Двамата се запътиха обратно към двореца. — Много се радвам, че дойде в Пафос, Цезаре. Беше ми омръзнало да съм девствена.
— Но ти наистина беше девица. Защо избра с мен?
— Защото си наследник на Афродита, следователно си нещо повече от обикновен смъртен. А аз съм царска дъщеря! Не мога да се отдам на първия срещнат, само на човек с царска кръв… Или с божествен произход.
— Чувствам се поласкан.
Преговорите за ескадрата продължиха известно време, срещу което Цезар нямаше нищо против. Всеки ден двамата с жената, от която Птолемей Кипърски не бе пожелал да се възползва, се разхождаха до родното място на Афродита, всеки ден Цезар се къпеше във водите, от които се раждаше божествената пяна, и изхвърляше своята човешка пяна в жената на Птолемей Кипърски, от която с радост се възползваше. Очевидно чиновниците — управници на Кипър таяха много по-голям респект към Митридатида Ниса, отколкото към съпруга й — може би защото войските на цар Тигран чакаха от другата страна на морето. Египет можеше да се намира достатъчно далеч от Сирия и да се чувства в безопасност, но на острова арменското присъствие се усещаше по-осезателно.