Цезар се раздели с Митридатида Ниса в най-приятелски отношения, дори със съжаление, което щеше дълго да го преследва. Освен че беше изпитвал огромна физическа наслада от връзките си с нея, той се възхищаваше на увереността и самочувствието й, радваше се на съзнанието й, че щом е царска дъщеря, значи не отстъпва по нищо на мъжете. Римлянинът не можеше да третира жена си като куче, разсъждаваше Цезар, но дори и в Рим жената не може да претендира за равни права с мъжете. Затова преди заминаването си от Пафос Цезар подари на своята неочаквана любовница амулет с изящно изображение на богинята. Камъкът беше толкова скъп, че Цезар едва не се разори, но не съжаляваше.
Митридатида беше познавач и веднага разбра стойността на подаръка. Това до такава степен я зарадва, че тя веднага писа на сестра си Клеопатра Трифена в Александрия:
„Предполагам, че никога повече няма да го видя. Той не е човекът, който ще отиде някъде или ще свърши нещо, без да има някаква нужда от това. А под нужда имам предвид това, което мъжете смятат за нужно и важно. Подобни мъжки причини той никога повече няма да преследва в Кипър. Между целите му и него самия никоя жена не може да застане.
Досега не бях срещала римлянин, но доколкото знам, в Александрия римляни има много, затова ти по-добре ги познаваш. Дали беше толкова различен, защото е римлянин, или той и за римлянин е уникален, може би ти ще ми кажеш. Макар че отсега очаквам какво ще ми отговориш.
Това, което най-много харесвах у него, беше непоклатимото спокойствие — спокойствие, което не се дължеше на пренебрежение или безразличие към околните. Той не отрече, че се е сдобил с моя помощ с корабите си. Много добре знам, че ме използва! И все пак има моменти, скъпа Трифена, когато една жена не се чувства обидена, задето са я използвали. Той не обикна толкова мен, колкото мисълта, че съм жена с потекло. А не мисля, че се е родила жената, която да устои на начина му да й се надсмива.
Авантюрата ни беше приятна. Ще ми липсва този проклетник! Но не се тревожи за мен, след като си замина, аз взех от онова лекарство. Да се бях омъжила за мъж, а не за мъжа си, може би нямаше да го сторя — кръвта в жилите на Цезар е по-аристократична от тази в жилите, на който и да е Птолемей. Но както стоят нещата при мен, за жалост деца никога няма да имам.
Съжалявам за трудностите, които ти изпитваш, съжалявам, че те пратиха да царуваш в една страна, която трудно би могла да разбереш. Да ти напомня, че за разлика от теб нито баща ни Митридат, нито чичо ни Тигран биха се разтревожили от подобни проблеми. За тях ние двете сме начинът да прокараме интересите им в Египет — и двете сме донякъде Птолемеи по кръв, бихме могли да предявим законни претенции към престола. Но това, за което никой не си даваше сметка, е огромният авторитет на египетските жреци и неоспоримата власт, която упражняват над народа — имам предвид старото население, не пришълците от Македония и Гърция. Сякаш има две страни с едно име — Египет на македонците по Делтата и край Александрия и Египет на египтяните нагоре по течението на Нил.
Аз мисля, скъпа Трифена, че трябва сама да влезеш в преговори с египетските жреци. Съпругът ти Авлет не е мъж да общува само с мъже като моя, затова спокойно можеш да имаш потомство. Ти трябва да родиш деца! Но според египетските закони това трябва да стане едва след официалното ти коронясване и миропомазване. А за целта египетските жреци трябва да дадат своето съгласие. Знам, че за пред римляните александрийци са твърдели, че сте коронясани и миропомазани — не им е било трудно, Марк Перперна и останалите римляни в делегацията не познават египетските закони. Но египетският народ знае, че не сте получили официално потвърждение на царската си власт. Авлет е глупав човек, липсва му и вродена интелигентност, и политическо мислене. Но ние двете с теб сме деца на бащи и боговете са ни дарили с повече.
Иди при жреците и започни да преговаряш. Ясно ми е, че няма да сполучиш в нищо — дори и с деца няма да се сдобиеш, — докато жреците не застанат на твоя страна. Авлет продължава да си мисли, че царят е по-важен от духовенството, че Александрия е достатъчно могъща, за да надвие над старото жречество. Но той греши. Може би ще е по-точно да кажа: Авлет си мисли, че е по-важно да бъде македонски цар, отколкото египетски фараон, че щом веднъж е станал цар, рано или късно ще го направят и фараон. От писмата ти разбирам, че ти не си се поддала на тази заблуда. Но това не е достатъчно. Трябва да влезеш в преговори. Жреците си дават сметка, че нашите съпрузи са последните представители на династията, че след хиляда години на кървави нашествия и чуждо управление противопоставянето на враждуващи, млади династии, пък макар и от египетско потекло, е по-голяма опасност от признаването за фараон на последния жив Птолемей. Затова предполагам, че това, което жреците целят, е да докажат своята обществена значимост, да убедят царя в нуждата да се съобразява с мнението им. Съобразявай се с мнението им, скъпа Трифена. Убеди и съпруга си да се съобразява с тях! В крайна сметка те пазят лабиринтите на египетската хазна, те контролират приходите от горните земи, те наблюдават народа. Това, че Нахутено зърно успя да превземе Тива преди седем години, няма никакво значение. Той беше коронясан и помазан, той беше египетски фараон. А и Тива не е целият Нил!