Междувременно продължавай да вземаш от лекарството и не се спречквай излишно нито с мъжа си, нито с жителите на Александрия. Докато те останат твои съюзници, имаш основа да поведеш преговори с жреците в Мемфис.“
В края на секстил Гай Юлий Цезар се завърна при Вация в Тарс. Носеше му писменото съгласие на съседните острови и по-големи пристанища да осигурят исканите кораби и екипажи за война срещу пиратите. Вация беше зарадван от изпълнението на мисията, най-вече от споразумението с Кипър. Но и той имаше две новини за младия легат — първата, че няма повече задачи за него за близкото бъдеще, и втората, че диктаторът Сула е умрял.
— Тогава, Публий Сервилий — каза Цезар, — с твое позволение бих желал да се върна у дома.
— Защо?
— По няколко причини — обясни веднага Цезар. — Първо, и това е най-важната причина — защото вече нямаш нужда от мен. Освен ако нямаш намерение да предприемеш сухопътни действия срещу цар Тигран в Малка Киликия и Кападокия?
— Нямам такива заповеди, Гай Юлий — отвърна му сдържано Вация. — Трябва да се заема с вътрешните проблеми на провинцията и отстраняването на пиратската заплаха. Кападокия и Източна Киликия ще почакат.
— Разбирам. Което потвърждава, че нямаш никакви задачи от военно естество за мен. Другите причини да искам да се прибера у дома са лични. Трябва да консумирам своя брак и да започна юридическа кариера. Годините, които прекарах като Фламен Диалис, ме лишиха от възможност да се хвърля в адвокатската практика. А аз имам сериозното намерение, когато ми дойде времето, да се кандидатирам за консул. Баща ми беше претор, чичо ми — консул, Луций Цезар, техният първи братовчед — консул. Юлиите отново излизаме на предно място на политическата сцена.
— Много добре, Гай Юлий — можеш да се върнеш в Рим — даде съгласието си Вация, който сам беше чакал близо десет години да получи каквото му се полагаше и проявяваше разбиране към подобни мотиви. — Ще се радвам да те препоръчам пред Сената и да отчета изпълнената мисия за участие във военна кампания.
Със смъртта на Сула се сложи край и на дружеските отношения между двамата консули Марк Емилий Лепид и Квинт Лутаций Катул. Двамата поначало трудно се разбираха, но трябваше да умре диктаторът, за да станат явни противоречията им. Катул предложи Сула да бъде погребан с държавни почести и за сметка на хазната, докато Лепид отказваше да разпореди разходи при условие, че покойникът беше достатъчно богат. В Сената се разигра истинско сражение, което спечели Катул. Сула беше погребан за сметка на хазната, която сам приживе бе сторил всичко по силите си да попълни.
Но Лепид не беше човек без поддръжници. Рим започна да посреща един след друг оцелелите от преследванията политически противници на диктатора. Марк Перперна Вейентон и Луций Цина Младши се показаха в родния си град скоро след погребението на Сула. По някакви неясни причини Перперна Вейентон бе успял да избегне официалното си проскрибиране, нищо че бе управлявал Сицилия при идването на Помпей. Може би пропускът се дължеше на деликатното му преотстъпване на провинцията в ръцете на младежа и на факта, че не беше толкова богат, че да представлява примамка за Хризогон. Младият Цина, разбира се, беше напълно разорен. Но сега, след смъртта на диктатора, двамата доскорошни изгнаници се превърнаха в ядрото на тайни съглашателства, чиято единствена цел бе да премахнат суланските закони. От самото начало Цина и Вейентон застанаха зад консула Лепид.
Лепид беше не само първи консул, но се ползваше и с авторитета на човек, който единствен е възразявал на Сула. При възникналата ситуация той реши, че е в достатъчно добри позиции, за да премахне крайностите в законите на Сула. За целта можеше да разчита на повече подкрепа сред сенаторите, отколкото Катул.