През целия месец септември Филип не спря да държи речи в Сената, докато Лепид и Катул попълваха списъците с доброволци и хвърляха сили в обучаването на армиите си. Най-накрая, в самия край на октомври Филип успя да сломи съпротивата на Сената и гласува решение Лепид да се върне в Рим, за да проведе изборите за следващата година. Един и същ куриер замина на север за лагера на Лепид при Сатурния и се върна със спешния му отговор.
— Не мога да напусна точно в този момент — съобщаваше той. — Или ще чакате, или назначете Квинт Лутаций вместо мен.
Квинт Лутаций Катул получи заповед да се върне в Рим, но не за да провежда избори; Филип нямаше ни най-малко намерение да спестява усилието на Лепид. Освен това старият мошеник разчиташе на пълната подкрепа на Цетег — каквото и да подложеше на гласуване в Сената, поне три четвърти от сенаторите отсъждаха в полза на Филип.
И през цялото това време още никой не си беше мръднал пръста да усмири Фезула, която беше затворила вратите си и чакаше да видят как ще се развият събитията. Фезуланци можеха само да се радват на колебанията и споровете у омразните римляни.
Второ писмо беше пратено до Лепид с ново настояване той да се върне в Рим, за да проведе изборите; Лепид отново отказа, Филип и Цетег уведомиха Сената, че той трябва да бъде смятан за бунтовник; имали доказателства за негови лични контакти и споразумения с размирни елементи в Етрурия и Умбрия. Неговият висш легат Марк Юний Брут също бил участник в измяната.
Сервилия веднага писа на Лепид:
„Мисля, че най-сетне започнах да разбирам какво гони Филип с подобно поведение. Но с доказателства все още не разполагам. Така или иначе, сведенията ми ще са достатъчни да разбереш и ти кой стои зад Филип и Цетег.
Проучих много внимателно протоколите от онова заседание, когато Филип произнесе своята първа реч. Оттогава на няколко пъти съм сядала да си побъбря с тази или онази римска дама, която може да знае нещо по въпроса. Като се изключи противната Преция, която сега играе ролята на домакиня в дома на Цетег. Да бях я навестила и нея, щеше да стане подозрително. Хортензия нищо не знае, което означава, че и самият Катул нищо не подозира. Затова пък се сдобих с изключително ценна информация, и то от устата на Юлия, вдовицата на Гай Марий. Усещаш ли колко далеч съм стигнала с проучванията си!
Нейната доскорошна снаха Муция Терция в момента е омъжена за онова младо парвеню от Пицен Гней Помпей, което има безочието да се нарича Велики. Още не е член на Сената, но е много, много богат, още по-нахален и амбициран да успее. Бях изключително предпазлива да скрия от Юлия всякакво любопитство, не исках тя да усети, че измъквам сведения от нея. Но Юлия е откровен човек и стига да има някому доверие, е склонна да споделя. А в мен има доверие, тъй като покойният ми свекър още навремето, когато Сула беше консул, прояви изключителна лоялност към Гай Марий и доброволно замина в изгнание с него.
Излиза, че Юлия също се отнася с люта ненавист към Филип, още от деня, когато се продал на Гай Марий преди трийсет години. По всяка вероятност самият Гай Марий не е изпитвал симпатия към съюзника си, нищо че го е използвал. Затова при третото си посещение (казах си, че ще е добре да предразположа Юлия, преди уж случайно да спомена Филип) деликатно завъртях темата на разговора около сегашната ситуация и възможните мотиви на Филип така стръвно да се нахвърля върху теб. Юлия спомена, че се сещала за някакъв свой разговор с Муция Терция. Последния път, когато Муция се показала в Рим, тя била споменала, че Филип сега работел за Помпей! И не само той, ами дори и Цетег!
Повече не питах нищо. Пък и не ми беше нужно. От онази първа своя реч досега Филип постоянно натяква за прочутата клауза в законите на Сула за специалното поръчение: онази, според която Сенатът има правото да връчи военното командване на човек извън редиците си. И все пак, това достатъчно обяснение ли е за всичко, което се разиграва? Седнах и премислих цялото поведение на Филип през последните трийсет години.