— Така да бъде — съгласи се Лепид. — Но трябва да изчакам Нова година, за да се отърва от тази проклета клетва.
Когато дойдоха януарските календи, Рим осъмна без куриатни магистрати; избори така и не се бяха провели. В последния ден от старата година Катул беше свикал Сената, за да му съобщи, че на следващата сутрин ще върне фасциите си в храма на Венера Либитина и ще назначи първия интеррекс. Под името интеррекс се разбираше магистратът, който изпълнява временно функциите на върховен управник. Тази служба той изпълняваше в срок от пет дни, след което предаваше пълномощията си на друг; интеррексът трябваше да е патриций, при това водач на декурия в куриатните комиции. За първи интеррекс се назначаваше най-възрастният патриций в Сената. На шестия ден неговото място се заемаше от втория по възраст, който вече беше упълномощен да проведе избори.
Затова призори на Нова година Сенатът официално назначи Луций Валерий Флак Принцепс Сенатус за интеррекс, а всички желаещи да се кандидатират за консули и претори започнаха да се записват в кандидатските листи. Интеррексът прати кратко съобщение до Лепид, с което му заповядваше да остави армията си и да се прибере незабавно в Рим. Между другото се напомняше, че е дал клетва да не използва легионите си срещу своя колега.
На третия ден, откакто Луций Валерий Флак беше станал интеррекс, по обяд пристигна бързият отговор на Лепид:
„Нека ти напомня, Принцепс Сенатус, че вече не съм консул, а проконсул. Вече съм удържал на клетвата си, която не ме задължава с нищо в качеството ми на проконсул. С радост се отказвам от консулската си армия, но пак ти напомням, че вече съм проконсул и че още преди време ми е била гласувана проконсулска армия, затова от нея нямам причина да се откажа. Тъй като консулската ми армия се състоеше от четири легиона, а проконсулската — също от четири, очевидно няма от какво и за какво да се отказвам.
Бих се радвал да се завърна в Рим, но при следните условия:
Ако бъда преизбран за консул.
Ако и последният югер конфискувана земя в Италия се върне на доскорошните й притежатели.
Ако се възстановят изцяло наследническите права на синовете и внуците на проскрибираните.
Ако се възстановят всички предишни правомощия на народните трибуни.“
— А това — обърна се Филип към Сената — е достатъчно, надявам се, и за най-големите скептици сред вас да разберете какви са истинските цели на Лепид! За да изпълним неговите условия, ние трябва да унищожим цялата конституция, която с толкова воля и усилия Луций Корнелий Сула успя да ни дари. Лепид много добре знае, че не можем да сторим подобно нещо. Отговорът на подобно предизвикателство може да е само един — война. Ето защо се обръщам към Сената с искане да гласуваме незабавно „Сенатус консултум де република дефенденда“, сиреч да обявим извънредно положение.
Но подобно предложение само даде тон за разгорещени дебати и гласуваха извънредното положение чак на петия ден от краткия мандат на първия интеррекс. След успешното гласуване на декрета Катул получи официални пълномощия да води военните действия срещу доскорошния си колега Лепид. Той трябваше незабавно да се върне в Кампания и да се приготви за бойни действия.
На шестия ден от януари Флак Принцепс Сенатус напусна длъжността си на интеррекс и я прехвърли на втория по старшинство сенатор — Апий Клавдий Пулхер. Клавдий така и не беше напуснал Рим заради мъчителната си болест. Промяната обаче му подейства ободряващо и той с известен ентусиазъм се залови да свика центуриатните комиции и да председателства изборите. Изборите, както той оповести, щяха да се проведат на Авентинския хълм, вътре в периметъра на Сервиевите стени — мястото формално се намираше извън свещените предели на померия, но беше достатъчно добре защитено от възможна атака от север.
— Не е ли странно — разсъждаваше Катул, докато двамата с Хортензий разговаряха при една от последната си срещи. — След толкова дълги години, в които не сме имали възможност сами да избираме управниците си, се оказваме почти неспособни да проведем толкова дълго очакваните избори. Сякаш сме привикнали някой друг да взема решенията вместо нас и да се грижи за нас като за малки деца.
— Това — сряза го доста грубо Хортензий — го разправяй на глупаците, Квинт! Аз лично съм склонен да приема, че по някакво странно стечение на обстоятелствата годината, в която за пръв път щяхме да гласуваме свободно, съвпадна с годината, в която един римски консул отказа да изпълнява задълженията си. Нека ти напомня все пак, че в момента провеждаме въпросните избори, а й за в бъдеще римската държавна машина ще функционира така, както се предполага по конституция!