Хората мрачно го слушаха. Всички най-сетне си бяха дали сметка, че гражданската война още не е приключила. Това, че Сула се беше обявил за диктатор и беше забранил със закон всякакви въоръжени акции срещу Рим, не означаваше, че нямаше желаещи да го сторят. Нямаше и година, откакто Сула се беше споминал, а ето че се появи поредният обезумял пълководец, решен да налага едноличната си воля над беззащитната си родина. Само за няколко месеца няколко области на Италия отново се бяха вдигнали на въоръжена борба срещу римляните, нищо че доскоро всички италийци бяха давали мило и драго сами да се превърнат в римляни. Може би сред стотиците сенатори се намираха и почтени люде, които признаваха пред себе си своята вина; но дори да присъстваха в този момент в Курията, никой не намери смелост и желание да говори. Напротив, всички гледаха на Филип като на спасител и му имаха пълно доверие, че ще намери верния изход.
— Има обаче един човек, който може да спре Брут, при това незабавно — изведнъж подхвърли лукавият Филип. — Този човек разполага с ветераните на баща си, които вече могат да се нарекат негови собствени ветерани и които и в момента обработват огромните му владения в северен Пицен и Умбрия. От Пицен до Галия е много по-близо, отколкото от Кампания! Въпросният човек вече е имал случай да докаже своята предана служба в името на Рим, също както и баща му многократно го е доказвал преди него. Говоря, разбира се, за младия конник Гней Помпей Велики. Победител при Клузий, победител в Сицилия, победител в Африка и Нумидия. Нима беше случайно, че не друг, а Луций Корнелий Сула позволи на този млад конник да ознаменува триумф по улиците на Рим? Не, защото този млад римски конник и днес е нашата най-голяма надежда! А той е в състояние да спре Брут за броени дни!
Новоназначеният принцепс Сенатус и втори консул нервно се размърда на стола си.
— Гней Помпей не е член на Сената — каза Мамерк, — а на мен не ми се нрави идеята да връчим военното командване на човек, който не принадлежи на съсловието ни.
— Напълно съм съгласен с теб, Мамерк Емилий! — отвърна му веднага Филип. — На никого на твое място подобна идея не би се понравила. Но дали притежаваме по-добра възможност? Разполагаме с конституционното право във време на голяма опасност да потърсим своите пълководци — спасители извън Сената. Не друг, а самият Сула ни връчи това право. Той е най-консервативният римски държавник за всички времена, няма друг като него, който толкова стриктно да се е придържал към традициите. И тъкмо той предвиди, че може да възникне ситуация подобна на днешната, именно той намери начин за разрешаването й.
Филип стоеше до стола си (както Сула беше разпоредил в правилника), но бавно се извъртя към хората от едната и от другата си страна. Откакто преди години се беше заловил със съсипването на Марк Ливий Друз, и качествата му на оратор се бяха подобрили, и авторитетът му на сенатор се беше повдигнал; нямаше ги вече панаирджийските номера, които навремето превръщаха всяко негово изказване в трагикомедия.
— Назначени отци — заяви тържествено Филип, — нямаме време за губене в излишни дебати. В настоящия момент войските на Лепид вече вървят към Рим. Дали бих могъл най-любезно да помоля нашия първи консул Децим Юний Брут да подложи предложението ми на гласуване? Питам Сената дали ще разреши на Гней Помпей Велики да въоръжи старите си легиони, за да се изправи срещу Марк Юний Брут от името на римския Сенат и народ. Ще благоволи ли Сенатът да връчи проконсулски империум на конника Гней Помпей Велики.
Децим Брут вече бе отворил уста да изрази своето съгласие, когато Мамерк го хвана за ръката.
— Ще се съглася да подложиш предложението на гласуване, Децим Юний — изпревари го Мамерк, — но не и преди Луций Марций да е изяснил по-добре фразата, която използва във въпросното предложение! Доколкото чух той каза: „да въоръжи старите си легиони“, без да спомене изрично за колко стари легиона става дума! Колкото и славни да са деянията на Гней Помпей, той дори не е член на Сената! Не можем да му позволим да набира в името на Рим колкото си иска легиони. Искам да кажа, че в решението ни трябва изрично да се споменава колко легиона е упълномощен да сформира и използва във войната Гней Помпей. Нека отсега кажа, че техният брой не бива да надвишава два. Като управител на Италийска Галия Брут разполага само с два легиона не особено опитни войници, които поддържат реда в региона и не са имали случай да влизат в открити сражения. На нас са ни напълно достатъчни два легиона обиграни помпеанци.