Подобна уместна забележка никак не зарадва Филип, но той сметна за по-разумно да отстъпи. Мамерк беше флегматичен, но упорит човек, който цял живот бе трупал авторитет в политиката… А освен това беше женен за дъщерята на Сула.
— Моля Сената за извинение! — каза Филип. — Какъв непростим пропуск! Благодаря на нашия уважаван принцепс Сенатус и втори консул за навременната намеса. Разбира се, че исках да кажа два легиона. Нека предложението бъде гласувано, Децим Юний, като се има предвид точният брой на легионите.
Предложението беше гласувано и прието без нито един глас против. Цетег се беше протегнал, все едно се прозява, което всъщност беше изпробван сигнал към всички негови клиенти и съмишленици по задните редове на залата. И тъй като се решаваше въпросът за войната и мира, решението на Сената имаше законова сила; във време на война и по въпросите на външната политика народното или плебейското събрание вече нямаха думата.
След толкова политически уловки и увъртания самата война трудно можеше да се нарече дори конфликт. Макар Лепид да бе тръгнал срещу Рим много преди Катул да напусне Кампания, пръв под стените на града се озова именно Катул, който зае Марсово поле. Когато Лепид се показа на другия бряг на реката, в така наречената област Транстиберим (той беше пристигнал по Аврелиевия път), Катул запречи с барикади и войска всички мостове, затова Лепид трябваше да отстъпи на север към Мулвиевия мост. В крайна сметка двете армии се сблъскаха от североизточната страна на Вия Лата под самите Сервиеви стени при Квиринала. Тук-там някоя по-ожесточена схватка създаваше впечатлението, че се води сериозен бой, но битката скоро се превърна в преследване. Лепид се оказа безнадежден тактик, неспособен да разгърне правилно армията си и съответно неспособен да спечели никакво сражение.
Само час след началото на боя той отстъпваше обратно към Мулвиевия мост, а Катул го следваше. На север от град Фрегена Лепид се обърна и даде ново сражение, но само колкото да подсигури собственото си бягство в Коза. От Коза успя да се прехвърли на остров Сардиния, придружен от двайсет хиляди войници пехота и хиляда и петстотин конници. Имаше намерение да престрои армията си и да се върне да си опита наново късмета в Италия. С него на острова се бяха оттеглили синът му Луций, бившият съмишленик на Карбон Марк Перперна Вейентон и Луций Цина Младши. Най-големият син на Лепид Сципион Емилиан отказа да напусне Италия. Вместо това се окопа с легиона си в старата и непристъпна крепост на Албанската планина над град Бовила. Там беше и обсаден.
Често споменаваното завръщане на италийска земя така и не се състоя. Управител на Сардиния беше стар приятел на Лукул, някой си Луций Валерий Триарий, който не се радваше на Лепидовата окупация. През април самият Лепид умря; войниците му разправяха, че началникът им е умрял от мъка, неспособен да прежали покойната си съпруга. Перперна Вейентон и Цина се качиха на корабите и отплаваха за Лигурия, където начело на двайсетхилядната си армия поеха на запад и по Вия Домиция се озоваха в Испания при Квинт Серторий. Заедно с тях замина и младият Луций Лепид.
Големият син на Лепид, Сципион Емилиан, се оказа най-добрият войник сред бунтовниците и удържа в продължение на доста време Алба Лонга. Но най-накрая беше принуден да се предаде и по заповед на Сената Катул го екзекутира.
Подлостта стана нещо нормално при саморазправата между политически противници, но съдбата на Брут надминаваше всичко. Без да знае нищо за действията на началника си Лепид, Брут стоеше на лагер при Бонония и зорко пазеше пътищата; по този начин сам улесни Помпей да му отреже пътищата на юг. Младежът (вече двайсет и осем годишен), разбира се, беше мобилизирал армията си много преди Филип да подложи решението за това на гласуване. Но вместо да прекара двата си легиона най-напред в Аримин и оттам да навлезе навътре в Галия по Емилиевия път, той предпочете да хване Вия Фламиния към Рим. Там, където пътят се сливаше с Касиевия път при Ареций, Помпей свърна на север към Галия. По този начин откъсна окончателно Брут от Лепид… Ако изобщо можеше да се приеме, че Брут смята да гони приятеля си.