Бяха минали три години, откакто Метел Пий бе пристигнал в Далечна Испания начело на осемте си легиона — три години, в които Серторий бе доказал пред целия свят, че е по-добър пълководец и по-умен от него. Никой не изпитваше по-голям респект към Квинт Серторий и верния му легат Луций Хиртулей от самия Квинт Метел Пий. И никой не знаеше по-добре от него колко трудно ще бъде — дори за Помпей — да победи Серторий и Хиртулей. Самият Пий си обясняваше всичко с нежеланието на Рим да му остави достатъчно време да се справи със задачата. Ако се вярваше на Езоп, който бърза, бавно стига, затова Метел Пий вървеше бавно, но славно към победата. Беше загубил цял легион, но вече беше прегрупирал войската си и чакаше сгоден момент, без да предизвиква Серторий. Правеше го съвсем целенасочено. Защото докато чакаше и събираше сведения за действията на Серторий, имаше време да обмисли положението. Не смяташе, че е невъзможно противникът да бъде победен; по-скоро се убеждаваше, че за победата няма да са достатъчни традиционните военни средства. Метел Пий беше заложил до голяма степен на шпионската си мрежа, чието построяване му беше отнело много време, търпение и старание — шпионите не само му съобщаваха за всяко действие на Серторий, но и не позволяваха на самия Серторий да отгатне неговите ходове.
Сега Помпей се беше появил на испанската сцена, упълномощен от сената (по-точно от Филип), радваше се на същите пълномощия като него, освен това смяташе, че способностите му на пълководец са по-големи от тези на Серторий, Хиртулей и Метел Пий, взети заедно. Е, времето щеше да го научи на много неща, не беше сега моментът Метел Пий да го вразумява — самонадеяният Помпей просто не би го послушал. Необходимо беше да мине време и младежът да претърпи няколко поражения. Без съмнение младият пълководец се отличаваше с голяма смелост, но Прасчо отдавна познаваше Серторий — по-точно от осемнадесетата си година — и знаеше, че и на него не му липсва смелост. По-важно обаче беше, че Серторий бе наследил гения на Гай Марий; той разбираше военното изкуство, както малцина в римската история го бяха разбирали. Но с времето Метел беше напипал слабите му места и беше почти убеден, че те се дължат на Серториевото самомнение. Да можеше по някакъв начин Серторий да бъде засегнат, той щеше да стане уязвим.
Но Серторий нямаше да се изплаши от това, че някой си Гней Помпей Велики е решил да воюва с него.
На вратата се почука и в стаята влезе синът на Метел Пий — баща му държеше на военния устав и не позволяваше дори на собствения си син да наруши реда в щаба. Известен на всички като Метел Сципион (нищо че на четири очи баща му го наричаше просто Квинт) младежът носеше доста внушителното име Квинт Цецилий Метел Пий Корнелиян Сципион Назика. Беше на деветнадесет години, но вече имаше една година служба като контубернал, доволен, че служи под командването на баща си, така както и Метел Пий бе служил при дядо му Метел Нумидик. Всъщност Квинт не му беше син — Метел беше осиновил най-големия син на балдъзата си Лициния, омъжена за Сципион Назика. Как така голямата Лициния се оказа плодовита и роди куп деца, а по-малката й сестра не можа нито веднъж да забременее, Прасчо не можеше да си обясни. Случваха се подобни неща и тогава човек или се развеждаше с жена си, или ако много я обичаше (както Пий обичаше своята Лициния), си осиновяваше чуждо дете.
Прасчо беше доволен от осиновения си наследник, нищо че му се искаше синът му да е малко по-интелигентен и не чак толкова самонадеян и арогантен. Но второто можеше да се очаква — родният му баща Сципион Назика също беше доста арогантен. Метел Сципион беше висок, добре сложен и излъчваше студено високомерие, което му придаваше повече красота. Очите му бяха сивкавосини, косите му — доста светли, затова нямаше как да мине за роден син на осиновителя си. На десетгодишна възраст Метел беше сгоден за дъщерята на Мамерк от първата му жена, Клавдия Пулхра, и макар двамата младежи да се заяждаха от малки, Метел Сципион беше силно привързан към Емилия Лепида, както и тя към него.
— Получих писмо от Гней Помпей от Емпория — каза Метел Пий на сина си.
— Това е истинско унижение, татко — изсумтя презрително Метел Сципион.
— В известен смисъл — да, сине. И все пак съдържанието на писмото успя да ме ободри. Нашето чудо на чудесата очевидно смята Серторий за неспособен и неопитен пълководец.