— Аха, разбирам. Помпей си мисли, че за една година ще се справи със Серторий, така ли?
— Не, сине, не! В рамките на три години — отвърна спокойно Прасчо.
Серторий беше презимувал в новата си столица Оска заедно с най-способния си легат Луций Хиртулей и другия си обигран помощник Гай Херений. Към тримата се беше присъединил и отскоро дошлият Марк Перперна Вейентон.
Когато Перперна се появи на сцената, нещата около него не се развиваха никак добре — Перперна беше решил, че двайсетте хиляди души пехота и хиляда и петстотинте конници му принадлежат и трябва на всяка цена да останат под негово командване.
— Не мога да го позволя — му беше заявил Серторий.
Перперна много се беше възмутил:
— Това са мои войници, Квинт Серторий! Мое право е да кажа какво да се случи с тях и как ще бъдат използвани! А аз казвам, че трябва да останат под мое командване!
— Защо се мъчиш да подражаваш на Цепион Консул преди битката при Араузио? — попита го другият. — Дори не си го и помисляй, Вейентоне! В Испания има само един главнокомандващ и само един консул — и това съм аз!
Перперна продължи да настоява, че Серторий няма право да му отказва положение равно на неговото и да му отнема армията.
Но Серторий беше поставил въпроса пред новоназначения си сенат:
— Марк Перперна Вейентон иска да води война срещу римското присъствие в Испания със своя армия, като за целта получи пълномощия и ранг, равни на моите. Не желае да получава заповеди от мен и да съдейства на моята стратегия. Искам от вас, назначени отци, да напомните на този човек, че ако не ми се подчини, ще се наложи да напусне Испания.
Хората на Серторий с удоволствие напомниха на Перперна къде му е мястото, но той отново не се призна за победен. Убеден, че правото и обичаите са на негова страна, той се обърна лично към легионите си. Собствените му войници обаче му заявиха, че правдата е на страната на Серторий — всички били готови да служат на Квинт Серторий, а не на него.
И така Перперна най-после беше отстъпил. На всички (включително и на самия Серторий) им се струваше, че чувствата му са искрени и не таи злоба към никого. Но зад своето спокойно и добродушно изражение той криеше мрачни мисли и никога нямаше позволи огънят на претърпяната обида да изгасне. Колкото и да премисляше нещата, според римските обичаи неговото положение не беше с нищо по-различно от това на Квинт Серторий — и двамата бяха достигнали преторския пост, и двамата бяха лишени от правото да бъдат консули.
Без да знае, че Перперна се чувства засегнат, Серторий използва зимата — същата онази, която Помпей прекара в Емпория, — за да подготви плановете си за идващата година.
— Изобщо не познавам Помпей — говореше леко небрежно испанският главнокомандващ, — но от това, което знам за кариерата му, не мисля, че ще ни е трудно да се справим с него. Ако Карбон беше достатъчно способен и решен да победи Сула, щях да остана при него в Италия. Той имаше и хора с качества край себе си — Каринат, Цензорин, Брут Дамазип. Обаче в деня, в който сам предпочете да избяга — точно по времето, когато щяхме да разберем какво представлява Помпей, — армията и офицерството вече бяха напълно деморализирани. Ясно е, че досега момчето не е срещнало сериозен пълководец, нито пък е воювало срещу боеспособна армия от смели войници.
— Сега ще му се види различно! — ухили се Хиртулей.
— Точно така. Как го наричаха? Малкия касапин? Е, аз нямам намерение да го лаская с подобен прякор — за мен той ще си остане само Малкия. Още е твърде самонадеян и нехаен, за да твърди, че е пораснал, освен това не зачита римските институции. Ако не беше така, нямаше сега да се кичи с проконсулски чин, равен на този на Бабата в Далечна Испания. Успял е да измами сената да му връчи командване, каквото по закон изобщо не му се полага. И да не ми разправя, че Сула го бил разрешил изрично: Сула не е човекът, който има правото да променя законите. Затова е крайно време да поставя Малкия на мястото му.
— Имаш ли представа какви са намеренията му? — попита Херений.
— О, най-логично би било — засмя се Серторий, — да се опита да овладее източното крайбрежие и да ни изтика навътре в сушата.
— Ами Бабата? — обади се на свой ред Перперна, на когото местното прозвище на Метел Пий особено допадаше.