Но той имаше и нещо друго наум, затова прати тайно да извикат обратно Луций Хиртулей.
— Трябва да сме абсолютно сигурни, че Бабата няма да мръдне от Далечна Испания — каза Серторий на помощника си. — Нищо чудно лузитаните да не са достатъчни да го сплашат. Искам ти и брат ти да поемете испанските легиони през пролетта и да се настаните край Ламиний. Така, ако Бабата реши да спасява Малкия, ще го разубедиш. Дали ще тръгне да пробива през долините на Анас или на Бетис, все ще си на пътя му.
Испанската армия включваше четиридесет хиляди бойци — лузитани и келтибери, които Серторий и Хиртулей с големи усилия бяха успели да превърнат в боеспособни легионери по римски образец. Серторий разчиташе и на други местни войници, само че тях не ги беше учил на нищо — те и досега продължаваха да воюват, като разчитаха на засади и внезапни набези. Но те нямаше да стигнат: Серторий знаеше добре, че ако иска да се наложи над римските сили в Испания, трябва да разчита на редовна армия по римски образец. Много войници — римляни и италийци — бяха избягали при него след разгрома на Карбон, но броят им беше недостатъчен. Затова Серторий беше създал собствена испанска армия.
— Можеш ли да се справиш без нас срещу Помпей? — попита Хиртулей.
— Щом хората на Перперна са с мене, ще се справя.
— Тогава не се бой за Бабата. Двамата с брат ми ще го убедим да кротува в Далечна Испания.
— А сега помни — заръча Метел Пий на Гай Мемий, преди скъпоценният зет на Помпей да поеме към Нови Картаген, — войските ти са по-ценни от теб самия. Ако нещата тръгнат на зле, тоест ако Помпей не се справи толкова добре, колкото смята, веднага да прибереш легиона на сигурно място, където би могъл да се окопае и сам срещу врага. Ти си човек, на когото може да се разчита, Мемий, съжалявам, че си заминаваш. Но никога не забравяй, че са ти поверени войници.
Красивият квестор на Помпей, който беше и съпруг на сестра му, изведе тържествено легиона си от града и пое в източна посока — из просторните полета на най-плодородната страна на света — по-богата от Кампания, по-богата от Египет и от Римска Азия. Тук и лятото не беше много горещо, и зимата — много студена, всяка пролет топящият се сняг по планините пълнеше многото реки и потоци, които напояваха плодородните алувиални почви. Далечна Испания беше една огромна житница, зелена през пролетта и началото на лятото, златна — в разгара на жътвата. Добитъкът се угояваше както никъде другаде, а водоемите гъмжаха от риба.
Заедно с Гай Мемий пътуваха двама души, които не бяха нито римляни, нито испанци, макар че бяха почти на една възраст, а носеха и едни и същи имена, Кинаху Хадашт Библос, те бяха чичо и племенник. По произход бяха финикийци, по рождение — жители на морското пристанище Гадес, основано близо хиляда години по-рано от финикийски колонисти. Градът и до ден-днешен пазеше своя финикийски (пунически, биха рекли римляните) характер, като местните обичаи следваха старите традиции. Под картагенска власт Гадес се беше развивал нормално, ако не за друго, то, защото и картагенците принадлежаха към пуническата общност. После бяха дошли римляните, с които гадесчани нямаха големи неприятности: пристанището все така процъфтяваше, а с времето местните жители се бяха убедили, че бъдещето им зависи от бъдещето на Рим. По-добре да ги владеят цивилизовани люде, отколкото някое от варварските племена, населяващи Централна и Източна Испания. Най-голямата тревога на Гадес бе да не би римляните да решат, че Испания не си струва разходите, и да изтеглят войските си от двете размирни провинции. Именно по тази причина двамата Кинаху Хадашт Библос се бяха прикачили към легиона на Гай Мемий с добрите намерения да му помагат. Мемий им беше възложил да отговарят за снабдяването, използваше ги също за преводачи и информатори. Понеже му беше трудно да изговаря правилно пуническите им имена, а и понеже те самите говореха латински с акцент (иначе забележително правилно), Помпеевият квестор ги беше кръстил Балб — думата, която римляните използваха за хора с говорен дефект. Мемий сам не можеше да си обясни защо двамата гадесчани толкова се гордеят с латинските си прякори.